Преди ден представители на девет от малките асоциации и сдружения в сектора на плодовете и зеленчуци и биопроизводството депозираха до министъра на земеделието Явор Гечев писмо с искане за работна среща по повод изплащането на държавната помощ от 426 милиона лева, договорена по време на последното редовно правителство. Браншът настоява да не се променят параметрите на вече обсъдената с фермерите помощ по временната рамка на ЕК, тъй като „последният редовен кабинет, в лицето на заместник министъра на земеделието Иван Христанов, направи изключително много, за да извоюва всички възможни компенсации заради кризата в Украйна, и за разлика от предишните управления – не допусна да има схеми за крадене, както се случваше досега”. Това заяви за Синор.бг Димитър Хаджи Борисов Митев от Националната био асоциация, който представлява деветте браншови организации.
Писмото е подписано освен от биоасоциацията също от Съюза на дунавските овощари, Добруджанския овощарски съюз , Асоциацията на овощарите в България, Националния съюз на градинарите в България, Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Асоциацията на българските зеленчуци и Сдружението на плодопроизводителите „Булгарплод гардън”.
При разговорите с последния редовен кабинет производителите на плодове и зеленчуци, които имат право на обвързана подкрепа, са получили уверение, че от общите 426 милиона лева за тях ще бъдат заделени 222 милиона. „Преди дни обаче научихме, че се готвят промени, затова поискахме спешна среща с екипа на новия министър”, посочи Митев. И допълни, че неведнъж и два пъти, при смени на един кабинет с друг земеделските производители са били лъгани, защото често са прокарвани нови схеми за подпомагане, но не в услуга на реално работещите. „За първи път по време на предишното коалиционно управление попаднахме на зам. министър, който не на думи, а с дела се погрижи да няма източване на български и европейски средства, а помощите да стигат до истинските земеделци. Затова и днес настояваме започнатото от него да се продължи”, обясни още фермерът.
Одобрената от ЕК държавна помощ за България
Като пример за антидържавническо поведение спрямо земеделските производетели Митев посочи тихомълком въведеното преди шест години облагане на част от доходите на земеделците. „Тогавашният финансов министър Владислав Горанов предложи, а парламентът прие след приспадането на 60-те процента нормативно признати разходи на регистрираните земеделски производители, физически лица, да се наложи плосък данък от 10% върху останалите 40-те процента от заработеното от нас”, посочи Митев. Мотивът на управляващите тогава бил, че бюджетът се нуждаел от пари за изграждане на магистралите. Затова и днес фермерите- данъкоплатци трябва да са наясно защо предишните им преференции са били отнети - очевидно за непостроените магистрали, откъдето през „инхаус” поръчките определени фирми нагло са точили милиарди левова от държавната хазна, както беше доказано при предишното управление.
Сравнявайки онова управление, с постигнатото от коалиционния редовен кабинет, без да има никакви политически пристрастия, Митев наблегна на фактите – а те са, че за първи път от влизането на България в Европейския съюз българско правителство се съгласи през Програмата за развитие на селските райони да осигури национално съфинансиране на европейската помощ в размер на цели 60%, вместо прилаганите 25%.
За историята на един производител на български домати, който се отказа от субсидии
„По този начин за първи път производителите на плодове и зеленчуци и животновъдите ще получим достойно подпомагане, защото тази година за всички фермери ще бъдат разпределени около 700 млн. лв.”, посочи още Митев. Секторът е доволен и от държавната помощ от 426 млн. лв., които отчасти ще покрият двойно увеличените разходи за производството на плодовете и зеленчуците. Защото фермерите продължават да са изнудвани от някои търговци по веригата. „На фона на тези двойно увеличени разходи, за да произведем добра реколта на плодове и зеленчуци, това лято ние отново бяхме унизени от българските търговци”, обясни браншовикът. И припомни, че черешите и всички останали български плодове са изкупувани от фермерите на цени, които са с 20% по-ниски от тези през миналата година. „До Варна заедно с транспортните разходи един килограм череши се изкупуваше между 1,50 и 1,70 лева, докато в магазините помните как цените бяха двойни”, каза Митев. „Като добавим и факта, че работната ръка , която наемаме, работи изключително лошо и некачествено, а в същото време иска високо заплащане – и това важи за целия земеделски бранш, тогава родният потребител ще разбере, че ние не сме причината за скъпотията на българските плодове и зеленчуци, която е по магазините”.
А ние ще добавим, че при тази ситуация европейското и национално подпомагане наистина е жизнено необходимо за бранша, който упорито продължава да фалира. Затова и може би надеждите са в служебния кабинет, където и министърът Явор Гечев, и единият от зам. министрите Тодор Джиков са тясно свързани с браншовите организации. Затова очакваме с нетърпение срещата с браншща, която вероятно ще се проведе следващата седмица.
Екатерина Стоилова
