След трите най-горещи дни в историята, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш отправи призив къз държавите за действие за ограничаване на глобалното затопляне: „Това беше седмица на безпрецедентни горещини. Първо, Службата за климатични промени „Коперник“ на Европейския съюз обяви 21 юли за най-горещия ден в историята. На следващия ден живакът се покачи още повече. А сега току-що получихме предварителни данни, според които вторник, 23 юли, е бил в същия диапазон. С други думи, тази неделя, понеделник и вторник са били трите най-горещи дни в историята.
Но нека погледнем фактите в очите: екстремните температури вече не са явление за един ден, една седмица или един месец. Ако има нещо, което обединява нашия разделен свят, то е, че всички ние все повече усещаме горещината. Земята става все по-гореща и по-опасна за всички и навсякъде. Милиарди хора са изправени пред епидемия от екстремни горещини - те повяхват под все по-смъртоносните горещини, като температурите по света надхвърлят 50°C, или 122°F. И на половината път към кипенето.
Тази година станахме свидетели на смъртоносна гореща вълна в Сахел - с рязко увеличение на хоспитализациите и смъртните случаи. И счупени температурни рекорди в Съединените щати - според съобщенията 120 милиона души са получили предупреждения за горещини. Изпепеляващите условия убиха 1 300 поклонници по време на хаджа, затвориха туристически атракции в европейските градове, където се изпотяват, и затвориха училища в Азия и Африка, което засегна повече от 80 милиона деца.
Световната метеорологична организация (СМО), Междуправителствената експертна група по изменението на климата и други организации са документирали бързото нарастване на мащаба, интензивността, честотата и продължителността на екстремните горещини. И това се случва на фона на постоянно покачващите се температури - юни официално е тринадесетият пореден месец, в който се чупят световни температурни рекорди.
Екстремните горещини все повече разрушават икономиките, задълбочават неравенствата, подкопават целите за устойчиво развитие и убиват хора. Смята се, че горещините убиват почти половин милион души годишно, което е около 30 пъти повече от тропическите циклони.
Знаем каква е причината за това: предизвиканото от човека изменение на климата, предизвикано от изкопаемите горива. И знаем, че то ще се влошава. Екстремните горещини са новото ненормално явление. Но добрата новина е, че има решения. Добрата новина е, че можем да спасим човешки животи и да ограничим нейното въздействие. Днес отправяме глобален призив за действие в четири области на внимание.
Първо, грижа за най-уязвимите. Ужасяващата жега е навсякъде - но не засяга всички еднакво. Сред най-застрашените при покачване на живака са бедните в градовете, бременните жени, хората с увреждания, възрастните хора, най-младите, болните, разселените и обеднелите - които често живеят в нестандартни жилища без достъп до охлаждане. Така например смъртните случаи, свързани с горещините, при хората над 65-годишна възраст са се увеличили с около 85 % за 20 години.
Детският фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ) ни съобщава, че почти 25 % от всички деца днес са изложени на чести топлинни вълни. До 2050 г. този процент може да нарасне почти до 100 %. А броят на бедните градски жители, живеещи в екстремни горещини, може да нарасне със 700%. Екстремните горещини засилват неравенството, разпалват продоволствената несигурност и тласкат хората към още по-голяма бедност.
Трябва да реагираме, като масово увеличим достъпа до нисковъглеродно охлаждане; разширим пасивното охлаждане - например чрез природни решения и градски дизайн; и прецизираме технологиите за охлаждане, като същевременно повишим тяхната ефективност. Програмата на ООН за околната среда изчислява, че заедно тези мерки могат да защитят 3,5 милиарда души до 2050 г., като същевременно намалят емисиите и спестят на потребителите 1 трилион долара годишно.
От съществено значение е също така да се повиши защитата на най-уязвимите - в съответствие с инициативата „Системи за ранно предупреждение за всички“. Световната здравна организация (СЗО) и Световната метеорологична организация изчисляват, че разширяването на системите за предупреждение за топлина само в 57 държави може да спаси почти 100 000 живота годишно.
Финансирането, което ще помогне на общностите да се предпазят от климатичния хаос, е от съществено значение. Призовавам развитите страни да спазят обещанията си и да покажат как ще преодолеят огромния недостиг на средства за адаптация.
Второ, трябва да засилим защитата на работниците. В нов доклад на Международната организация на труда (МОТ), който се публикува днес, се предупреждава, че над 70 % от световната работна сила - 2,4 милиарда души - понастоящем са изложени на висок риск от екстремни горещини.
В Азия и Тихоокеанския регион трима от всеки четирима работници са изложени на екстремни горещини. Повече от 8 от 10 в арабските държави, повече от 9 от 10 в Африка. Същевременно в региона на Европа и Централна Азия излагането на работниците на прекомерна топлина се увеличава най-бързо. А в Северна и Южна Америка се наблюдава най-бързото нарастване на професионалните наранявания, свързани с горещината. Всичко това оказва силно въздействие върху хората и икономиката.
Прекомерната топлина е причина за почти 23 милиона наранявания на работното място в световен мащаб. А когато дневните температури се повишат над 34°C - или 93,2°F - производителността на труда спада с 50%. Прогнозите са, че до 2030 г. топлинният стрес на работното място ще струва на световната икономика 2,4 трилиона долара. В сравнение с 280 млрд. долара в средата на 90-те години на миналия век. Нуждаем се от мерки за защита на работниците, които да се основават на правата на човека. И трябва да гарантираме, че законите и разпоредбите отразяват реалността на екстремните горещини днес - и се прилагат.
Трето, трябва да увеличим масово устойчивостта на икономиките и обществата, като използваме данни и наука. Екстремните горещини засягат почти всички области: Инфраструктурата се огъва, реколтата се проваля, а водоснабдяването, здравните системи и електрическите мрежи се натоварват. Градовете са особено притеснителни - те се нагряват два пъти повече от средното за света. Държавите, градовете и секторите се нуждаят от всеобхватни, съобразени с нуждите им планове за действие в областта на горещините, основани на най-добрите научни данни. Нуждаем се и от съгласувани усилия за осигуряване на топлинна защита на икономиките, критичните сектори и застроената среда.
Накрая искам да направя една всеобхватна забележка. Днес вниманието ни е насочено към въздействието на екстремните горещини. Но нека не забравяме, че има и много други опустошителни симптоми на климатичната криза: все по-силни урагани, наводнения, суши, горски пожари, покачване на морското равнище. Списъкът продължава.
За да се справим с всички тези симптоми, трябва да се преборим с болестта. Заболяването е лудостта да се изпепелява единственият ни дом. Болестта е пристрастяването към изкопаемите горива. Заболяването е бездействието в областта на климата. Всички лидери трябва да се събудят и да се активизират.
Това означава, че правителствата, особено страните от Групата на 20-те (Г-20), както и частният сектор, градовете и регионите, трябва да действат така, сякаш бъдещето ни зависи от тях - защото то зависи. До следващата година всички държави трябва да дадат национално определен принос - или национални планове за действие в областта на климата - за ограничаване на глобалното повишаване на температурата до 1,5°C.
Международната агенция по енергетика показа, че разширяването на използването на изкопаеми горива и изграждането на нови въглищни електроцентрали не е в съответствие с този лимит. Трябва да отбележа, че в някои от най-богатите страни в света се наблюдава рязко увеличаване на използването на изкопаеми горива. Подписвайки такъв голям брой нови лицензи за добив на нефт и газ, те подписват нашето бъдеще.
Ръководството на тези, които имат най-големи възможности и капацитет, е от съществено значение. Страните трябва да се откажат от изкопаемите горива - бързо и справедливо. Те трябва да прекратят новите проекти за въглища. Г-20 трябва да пренасочи субсидиите за изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници и да подкрепи уязвимите държави и общности.
А националните планове за действие в областта на климата трябва да показват как всяка страна ще допринесе за постигането на глобалните цели, договорени на COP28 [двадесет и осмата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата], за утрояване на капацитета на възобновяемите енергийни източници в света и за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. Те трябва също така да намалят световното потребление и производство на изкопаеми горива с 30 % в същия срок.
Нуждаем се и от подобни планове за преход, съобразени с 1,5°C, от страна на бизнеса, финансовия сектор, градовете и регионите - следвайки препоръките на моята експертна група на високо равнище за нулево потребление.
Посланието е ясно: нещата са в разгара си. Екстремните горещини оказват изключително въздействие върху хората и планетата. Светът трябва да посрещне предизвикателството на повишаващите се температури.“
