Пиперът е един от най-популярните зеленчуци у нас, но отглеждането му е свързано с много проблеми. Освен от подходящо място, редовно поливане, подхранване и плевене той се нуждае от профилактика и лечение на болестите, които са многобройни. Някои от тях заразяват растенията на етап разсад, други по време на активен растеж, а трети в края на сезона. При една част от заболяванията признаците са очевидни още при появата им, но има и такива, които се проявяват много по-късно.
Алтернарията по зеленчуците съвсем не е за подценяване
Възбудителите на болестите по пипера могат да бъдат гъбични, бактериални или вирусни, а една малка група имат неинфекциозен характер.
Гъбичните заболявания се проявяват на различни етапи от развитието на пипера – от разсад до прибиране на плодовете, като някои от тях могат да нанесат сериозни щети на реколтата.
Брашнеста мана
Причинител на брашнеста мана са гъбите Leveillula taurica, Oidiopsis sicula. Заразените растения проявяват признаци по време на целия вегетационен период, а контролирането на гъбите е изключително трудно. По долната страна на листата се образува бял налеп от спорите, а отгоре се наблюдават светлозелени или жълти петна, които постепенно потъмняват, сливат се и листата изсъхват. При плодовете първо изсъхва дръжката. Не е изключено и загниване на корените и кореновата шийка при продължително влажно време.
Болестта започва развитието си от долните по-стари листа, които постепенно започват да опадат, а разпространението води до затрудняване на фотосинтезата, забавяне развитието на растенията и плодовете. При силно разрастване на болестта се наблюдава масово окапване на листата, водещо до негативно влияние върху реколтата.
Условията за развитие са сухо и топло време, но болестта се среща както в суха, така и във влажна среда. Това се дължи на факта, че гъбата се развива при влажност от 0 до 100%. Спорите се развиват при температура 10-35 градуса по Целзий. Най-високи са темповете на развитие при наличие на инфекция в условията на топли дни и прохладни нощи.
При появата на първи симптоми се препоръчва да се унищожават поетапно поразените листа. След прибиране на реколтата задължително се унищожават всички растителни остатъци, в които зимуват спорите.
Химични средства за контрол са Систан 20 ЕВ, Топаз 100 ЕК, Вивандо, Превикур, Проплант и др. Дозировката е съгласно указанията на производителя.
Народни средства могат да се използват съвсем в начален етап на развитие и превантивно за пръскане на пипера. Такива са: сода бикарбонат (1 супена лъжица за 4 л вода и чаена лъжичка течен сапун), калиев перманганат (2,5 г за 10 л вода) и чесън (25 г настоява в 1 л вода 24 часа и се прецежда).
Фитофтора
Фитофтората е известна още като фитофторно гниене и се причинява от гъбата Phytophthora capsici. Тя е сред най-опасните болести по пипера, защото напада растенията през целия вегетационен период, но се проявява най-силно по време на плододаване. Оптимални условия за развитие са температура 25-26 градуса и влажно време. Болестта се проявява още на етап разсад като сечене, а по-късно и в други форми – кореново гниене, гниене на кореновата шийка, мокро гниене на плодовете. Повредите по кореновата система най-често са фатални. Увредените стъбла изтъняват и стават крехки. Растенията остават зелени почти през цялото време на развитие на болестта, после бързо увяхват и умират. Понякога по листата се наблюдават воднисти петна с неправилна форма.
Заразените плодове, в близост до дръжките, образуват тъмнозелени воднисти петна, които в условията на влажно време загниват. Те могат да засегнат целия плод, който се покрива с бял налеп, а при засушаване засъхва. Тези плодове не падат, а остават по растенията.
Преносител на заразата са заразените семена и растителните остатъци чрез мицела и спорите, останали в тях. Инфекцията се разпространява при поливане на пипера и дъжд.
Превантивните мерки включват използване на обеззаразени семена и инвентар, спазване правилата на сеитбооборот, използване на обеззаразена почва при отглеждане на разсад, изнасяне и унищожаване на растителните остатъци. Тези мерки са много важни, защото борбата с болестта е много трудна.
Боипрепарати от серия Биона се използват за намаляване атаката от фитофтора.
За борба с опасната болест се използват медсъдържащи препарати, а най-често меден сулфат.
Химичните средства включват: Проплант 722 СЛ и др.
Народните средства са млечна суроватка в съотношение с вода 1:10 и две капки йод на всеки литър и сода бикарбонат (1 супена лъжица на 10 л вода).
Фузарийно и вертицилийно увяхване
Възбудители – Fusarium solani и Vertcillium alboatrum
Фузарийното и вертицилийно увяхване са болести, които нападат пипера, отглеждан в закрити съоръжения и на открито. Патогените обитават почвата и проникват чрез кореновите власинки, като заразяват предимно растения от сем. Картофови – картофи, домати, пипер, патладжан, бамя, но също краставици, дини и пъпеши.
Гъбите, приникнали чрез кореновата система нарушават работата на проводящите съдове на растенията. Когато инфекцията се разпространи по стъблата и листата, тя ограничава водния поток и постъпването на хранителни вещества, предизвиквайки увяхване и пожълтяване на листата.
Признаци на проявление
Фузарийното увяхване се проявява като пожълтяване краищата на листата и увяхване на цялото растение. Засегнатите тъкани потъмняват и се образуват вдлъбнатини с червени кръгове.
Признаците се появяват през втората половина на вегетационния период, първо върху долните (по-стари) листа. С напредването на болестта младите листа също са засегнати и в крайна сметка растенията загиват.
Първите симптоми на вертицилийното увяхване са изоставане в развитието на растенията и пожълтяване на долните листа. При фузарийното увяхване увяхва целият храст, а при вертицилийното – само половината, но с развитието на болестта се наблюдава прекомерно пожълтяване и опадане на листата.
И при двете заболявания гъбичките нарушават водния транспорт. По растенията може да се наблюдава обезцветяване на съдовете, но увяхването се дължи на водния стрес. Най-напред, в течение на няколко дни, растенията се възстановяват нощем, преди да настъпи необратимо увяхване и гибел.
За диагностика на болестта се прави напречен срез на стъблото. В двата случая се забелязва потъмняване на тъканите.
Условия за развитие
Заболяването се развива при температури 25-26 градуса по Целзий, а при по-високи става пагубно за растенията. Сухо време и ниска влажност способстват за по-интензивно развитие. По-слаби прояви на болестта се наблюдават, ако в горните почвени слоеве по време на вегетацията се поддържа по-висока влажност (80-85% от ППВ).
Източник на заразата
Патогените се съхраняват в почвата и върху растителните остатъци, но могат да се разпространяват чрез водата, насекомите и инвентара.
Мерки за борба
Превантивните мерки включват: изнасяне и унищожаване на растителните остатъци, правилен сеитбоборот и използване на устойчиви сортове. При наличие на инфекция болните растения своевременно се изскубват и унищожават.
Биологичните препарати (Фитоспорин, Фитоцид и др.) се използват за обработка на пипера в начален стадий.
При силно развитие на болестта се прилагат химични средства – Фиталекс и Антим по указание на производителя.
Народни средства, които се използват:
– млечен разтвор, приготвен от 1 л прясно необработено мляко, 35 капки йод и 25 г сапун за обработване на растенията;
– 1 глава смачкан чесън в 1 л вода настоява едно денонощие и се разрежда до 10 л за обработване на надземните части и поливане на растенията;
– две шепи лучени люспи се варят в 5 л вода 30 минути и се добавят още 10 литра, като отварата се използва за поливане на растенията.
