Качественият разсад е здраво растение с дебело стъбло, тъмно зелени листа и добре развита коренова система, която буквално „наднича“ от дренажните отвори. Той не трябва да има цветове, а още по-малко завръзи. Ако все пак се появят такива, а времето не позволява засаждане на постоянно място – тогава какво да правим?
Ето и културите, податливи на цъфтеж в ранен стадий
Логично е да се предположи, че ще цъфнат тези култури, които имат по-дълга разсадна фаза. Такива са предимно пиперът и патладжанът, но често се случва и при доматите. Появата на пъпки и цветове е естествен етап от развитието на любимите ни зеленчуци. Съвсем естествено е, че колкото по-рано цъфнат, толкова по-рано ще дадат плодове. Безспорно е така, но има нюанси – ако цветовете на разсада се появяват една-две седмици преди засаждане в градината.
Тогава младите растения са изправени пред „труден избор“ – или да вложат цялата си енергия в цъфтежа и залагането на плодове, или първо да отгледат достатъчно количество корени и листа и малко да отложат плододаването. В зависимост от редица различни условия (включително метеорологични), растенията или ще изхвърлят първите цветове и ще се вкоренят добре на новото място, или ще завържат плодове в ущръб на собствения си растеж и развитие. И в двата случая губим част от реколтата.
Първите плодове са обикновено най-едрите, но колко сили ще имат растенията да заложат други завръзи?
Друг проблем е опрашването. Цветовете на пипера патладжана и доматите са двуполови и могат да се опрашват сами, но все пак вятърът, насекомите и разклащането на храстите са по-надеждни. В този случай е наложително да помогнем на растенията.
Друг минус е свързан с пренасянето на разсада на постоянно място и засаждането му, което изисква много по-голямо внимание, защото е възможно да паднат цветовете или завръзите.
Защо и кога разсадът цъфти?
Причините за ранния цъфтеж на разсада могат да бъдат различни, но всички те са свързани с допуснати грешки при отглеждането. Те могат да бъдат следните:
– ранното засяване на семената е най-честата причина и се препоръчва ранните и късни сортове да се засяват по различно време, като сроковете се изчисляват по надеждна формула;
– грешки при осветяването като оптималната продължителност на дневите часове за всяка култура е различна, а прекомерната осветеност води до ускорено развитие и цъфтеж;
Народни рецехти за борба с колорадския бръмбар
– температурните условия са също много важни, защото по-високите температури насърчават растенията към цъфтеж, но е допустимо 18 градуса по Целзий да се приема за нормална за дневна температура;
– излишни количества хранителни вещества и в частност фосфор и калий могат да накарат разсада да цъфне по-рано.
Когато тези условия не са нарушени – тогава при разсада няма да има ранна бутонизация или цъфтеж. Каквито и да са причините за бутонизацията и цъфтежа, по-важно е какво може да се направи, за да се предотврати загубата на реколта.
Какво правим в случаите, когато разсадът е нацъфтял или има бутони?
На практика да не правим нищо е най-добрата стратегия и особено, ако остават малко дни до засаждането на разсада на постоянно място. Стараем се да направим това възможно най-скоро, което вероятно няма да се отрази критично на добивите.
Когато отсрочката за засаждане е по-голяма от седмица или две, тогава нашата задача е да забавим развитието и да помогнем на нашите „цъфтящи любимци“ да се вкоренят добре след пресаждането.
1. Намаляваме температурата или преместваме разсада в по-хладно помещение. Най-комфортен е режимът при 18 градуса дневна и 15 градуса нощна температура.
2. Не внасяме никакви хранителни вещества и поливаме растенията само при необходимост и в минимални количества.
3. Пресаждане по възможност в по-големи контейнери. Има смисъл тогава, когато се отнася до ценни сортове.
4. Търсим възможности за допълнителна защита на растенията при засаждане на открито или доотопляване в закрити съоръжения.
5. При засаждане на растенията на постоянно място е препоръчително да се използват стимулатори за корени (промишлено или собствено произведени). Това ще помогне на растенията да се адаптират по-лесно, като едновременно развиват кореновата си система и плодовете.
Трябва ли да премахваме цветовете - това зависи предимно от културата, както и от производителите. Известно е, че на пипера и патладжана много производители отстраняват коронните цветове, намиращи се в средата на разклонението на стъблото. Опитът показва, че двете култури така дават много по-добра реколта. При доматите е желателно да се опитаме да спасим цветовете, защото плодовете на първата китка са най-едри.
