От 2012 до 2020 година фермерските пазари в Унгария са се увелили трикратно, достигайки 117 в цялата страна. В България за осем години организаторите на фермерските пазари в София и другите градове от страната са успели да организират като постоянни може би десетина пазара, а в столицата те са само два. И главната причина за това е пълният ступор, в който са изпаднали държавните и общински институции, в нежеланието си да направят няколкото „крачици” за промени в нормативната уредба - така че и българските потребители да получат прясна земеделска продукция, произведена от малките и средни фермери, каквито са исканията на 80% от жителите на пренаселените градове.
Този проблем беше разискван на семинар, организиран по европейски проект от Фондация „Биоселена”, представители на Столична община и почти всички останали столични общини, с идеята експертите да предложат адекватни нормативни изменения, така че и у нас да бъде разчупен моделът „Фермерски пазар, ли – такова чудо в България липсва!”.
Как в Испания фермерските пазари помагат на биофермерите
В срещата участваха също и представители на „Хранкооп”, организатори на първия фермерски пазар на „Римската стена” през 2013 г., експерти от „Пазари – Изток, Запад, Юг и Север”, както и земеделски производители, които редовно участват във фермерските пазари в София.
Особено точен в изводите си защо пазарите в България не се развиват по начина, който сме виждали във всички други европейски държави, беше бившият зам. кмет на Добрич Боян Коларов, който е сред малкото общински администратори в страната, прозрял необходимостта за лесен достъп на земеделските производители до крайния клиент. Затова и фермерският пазар, който Коларов организирал преди години в Добрич, се оказал един от най-успешните в цялата страна – а опитът му се разраснал и в съседните морски общини.
Според Коларов мястото на сега действащите постоянни пазари се обезсмисля от градоустройствена гледна точка и те трябва да се премахнат. Първо, защото тяхната функция е да съществуват само през деня, а вечер да се превръщат в хранилище на плъхове, генерирайки постоянна мръсотия, която носи само излишни разходи на общините. И второ – защото всички действащи градски пазари, наследени от времето на соца, днес са окупирани от търговци, често разиграващи схеми с общинари или други местни структури, през които минават нелегалните канали за внос на плодове и зеленчуци от трети страни. Колкото до реален достъп на истинските земеделци до тези пазари, той е отрязан напълно.
Не само Коларов, но и фермерите, които присъстваха на срещата смятат, че разковничето на успеха е в закриването на постоянно действащите пазари и организиране на фермерски, които да бъдат на постоянни места в различни дни от седмицата. Пазарите в Европа действат обикновено в един ден в седмицата, разполагат се на централни пешеходни улици, като вечер всичко се разчиства и тези места стават места за отдих, посочиха още присъстващите.
Преди обаче и ние да узреем за този вид организирани тържища, очевидно, че ще мине доста време. Затова и целта на организаторите от „Биоселена” е още днес или утре (символично казано), но да се направят първите стъпки за съвместна работа между сега действащите постоянни общински пазари и организаторите на фермерските пазари. Както посочи председателят на кооперацията „Хранкооп” Николай Генев, за осемгодишния опит от създаването на първия фермерски пазар на „Римската стена” в квартал „Лозенец” на тях като организатори им са им били необходими поне 3 години, за да се превърнат мястото в утвърдено средище, където малкият и среден бизнес, произвеждащ в близост до София, да предлага продукцията си.
Проблеми с паша в парковете, която са решени
Стоилко Апостоло от „Биоселена” също обясни какви трудности са срещали за петте години работа, преди да се утвърди вторият постоянен фермерски пазар в София – пред сградата на Министерството на земеделието. Ние от своя страна ще припомним, че голяма част от тази организация се извърши със съдействието на българо-швейцарски и българо-норвежки програми. Чрез които европейските правителства искаха да „подшушнат” на българското, че трябва да поеме инициативата за редовното съществуване на тези пазари. Но при 12-годишното управление на последната партия, която днес е в опозиция, повече от очевадно беше колко силно неприоритетни бяха малките земеделски стопани по отношение на подпомагането.
Идеята на семинара беше да се привлече вниманието на сегашната власт, още повече че в Стратегическия план за развитие на земеделието късите вериги на доставки и фермерските пазари са сред приоритетните за подпомагане. Нито хора от сегашното министрество, нито представители на Българската агенция за безопасност по храните обаче не уважиха семинара, на който бяха поканени.
За да са в помощ и на фермери, и на администрация, организаторите на фермерските пазари бяха направили анкета сред фермерите, с която да сондират мнение за основните трудности при условията за излагане на продукцията им. Така че в бъдеще повече пазари да отворят врати в големите градове на страната.
Идеята на тези пазари е стопаните да получат реална цена за своята продукция, тъй като тяхното предимство е в занаятчийски направените храни, които изискват повече усилия от промишлено произведените. Храните са качествени, проверките – редовни, но най-големият плюс е, че организаторите на пазарите следят в тях да не се промъкват субекти, решили да предлагат купени на борсите зеленчуци като домашно произведени. От 5-годишния опит с пазара до агроминистерството Стоилко Апостолов от „Биоселена” посочи, че за повечето фермери най-големият проблем е бил осигуряването на паркоместа около централната част на София, така че да разположат бусовете с продукцията си. Този проблем сега е решен, тъй като вече имат уредени контакти с „Градска мобилност”, така че дневният престой на паркинга до министерството да струва само 10 лева на земеделеца. Като се добавят таксите към организаторите и разходите за транспорта, едно идване до София на пазара струва на всеки земеделец около 100 лв., обясни Апостолов.
Експертите дават и основни препоръки към Столична община, така че с леки корекции в наредбата за общинските пазари да бъде даден статут на фермерските пазари. В момента те ги приравняват към панаири и други събития, а когато изчисляват таксите за ползваната площ, фермерите трябва да плащат не на маса (което като квадратура е много по-малко), а на шатра и това оскъпява изключително много представянето им на общинските пазари.
За да се гарантира качеството и безопасността на продукцията експертите предлагат също кметовете на градовете да утвърдят единни изисквания и правила. Когато имаме изравняване на условията, тогава и местната власт не би променяла правилата за достъп до тези пазари.
Очевидно, че този семинар остава като начална стъпка по пътя към сближаването на позициите между администрация и земеделски производители. Въпросът е кога на тези срещи ще започнат да присъстват и наистина отговорните лица, които биха взели присърце проблемите, защото поканият зам. кмет на София Дончо Барбалов така и не уважи форума.
Екатерина Стоилова
