Европейската комисия удвои целта си за производство на биометан от малки инсталации като част от усилията за укрепване на ЕС срещу очакваната криза с доставките на енергийни суровини от Русия.
Общото годишно количество биогаз трябва да достигне 35 млрд. кубически метра до 2030 г. и страните членки се очаква да предвидят в своите стратегически планове за Общата селскостопанска политика финансиране за производство на биометан от устойчиви източници на биомаса, включително селскостопански отпадъци. Това е записано в съобщение на Комисията, което очертава 12 мерки за постепенно преодоляване на зависимостта на Европа от доставките на руски изкопаеми горива.
В съобщението, което е достъпно на всички официални езици в ЕС, се определят нови действия за увеличаване на производството на екологично чиста енергия, диверсифициране на доставките и намаляване на търсенето, като се поставя акцент върху руския газ, който оказва значително влияние върху пазара на електроенергия и има по-ниска ликвидност на световният пазар.
Към момента ЕС разчита на внос за 90% от потреблението си на природен газ, а Русия осигурява над 40 % от общото потребление на газ в ЕС. На Русия също се дължи и 27 % от вноса на петрол, както и 46 % от вноса на въглища. От края на 2021 г. цените на газа и електроенергията на едро в ЕС скочиха съответно с 400% и с 260% на годишна база, което доведе до повишаване на цените на дребно съответно с 51% и 30% на годишна база. Тези трайно високи цени на енергията вредят на цялата икономика и се очаква да останат ключов двигател на инфлацията през 2022 г., според съобщението.
Въпреки че Европейската комисия определя производството на биогаз като ключов начин да се помогне за укрепване на селскостопанския сектор в ЕС срещу нарастващите енергийни разходи, въпросът е спорен в селскостопанската общност.
Докато някои фермери виждат в системите за биогаз възможност за допълване на доходите си, други твърдят, че това производство поглъща ценни ресурси като оборски тор и растителни остатъци. Методът не е особено популярен сред местните общности и страда от липса на финансиране, което пък означава, че съществува потенциал за развитие. Хармен Декер, главен изпълнителен директор на Европейската асоциация за биогаз (EBA), коментира за Euractiv.com, че секторът е готов да се включи в постигането на амбициозната задача. „Целта за биометана представлява над 20% от сегашния внос на газ в ЕС от Русия. До 2050 г. този потенциал може да се утрои, като нарасне с над 100 млрд. м3 и покрива 30-50% от търсенето на газ в ЕС“, посочва експертът.
Пека Песонен, генерален секретар на COPA-COGECA, нарича производството на биогаз „ценна част от уравнението на приходите и разходите във фермите“. По думите на финландеца, на високо политическо ниво в ЕС има подкрепа за развитието на мощностите с биогаз, но темата досега не е получила заслуженото внимание на селскостопанския бизнес.
„Ако използваме този потенциал, ще имаме по-добро управление на остатъчните продукти от селското стопанство, които така или иначе трябва да рециклираме и да използваме обратно във веригата“, коментира Песонен и допълни, че това е начин да се валоризират продуктите, които могат да бъдат рискови за околната среда, особено по отношение на изразходването на хранителни вещества.
Друга възможност за подкрепа, която предлага Комисията в своето съобщение за енергийния сектор, е преразглеждането на правилата за държавни помощи за фермерите. След консултации със страните-членки ЕК ще предложи нова временна рамка за държавна помощ при кризи, която да позволи на бизнеса да смекчи увеличението на енергийните разходи вследствие руската инвазия в Украйна.
Предвижда се също удвояване на фотоволтаичните и вятърните мощности на ЕС до 2025 г. и утрояването им до 2030 г. с цел спестяване на 170 млрд. куб. метра от годишното потребление на вносен газ до 2030 г.
За да бъде ускорено осъществяването на проектите за енергия от възобновяеми източници, необходимо е да бъдат опростени разрешителните процедури, се посочва в съобщението. Комисията иска от държавите членки да гарантират, че планирането, изграждането и експлоатацията на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, тяхното свързване към мрежата и самата мрежа се считат за дейности от първостепенен обществен интерес и в интерес на обществената безопасност. Държавите членки следва бързо да картографират, оценяват и осигуряват подходящи площи по суша и море за проекти за енергия от възобновяеми източници, които са съизмерими с техните национални планове в областта на енергетиката и климата, целите за възобновяема енергия до 2030 г., както и други фактори, като например наличието на ресурси, мрежовата инфраструктура и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие.
„Всеки киловатчас електроенергия, която Европа генерира от слънчева, вятърна, водна енергия или биомаса, намалява нашата зависимост от руския газ и други енергийни източници“, коментира председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Това е стратегическа инвестиция, защото по-малката зависимост от руския газ и други източници на изкопаеми горива означава и по-малко пари за военната каса на Кремъл“, добави тя.
До април 2022 г. ЕК ще представи също законодателно предложение, с което да се гарантира подходящо годишно ниво на запаси в газовите хранилища в ЕС, които към края на 2021 г. бяха на исторически ниски нива. Това предложение ще изисква съществуващите инфраструктури на територията на ЕС да бъдат запълнени до поне 90 % от капацитета си до 1 октомври всяка година. За да направи запасяването с газ по-привлекателно за участниците на пазара, Комисията ще предложи увеличаване на равнището на отстъпка при закупуването на енергия до 100 % като стимул за повторно запълване на газохранилищата.
ЕК предвижда също дейности за увеличаване на производството на водород от възобновяеми източници, като целта е да се заменят 25—50 млрд. кубически метра вносен руски газ годишно до 2030 г. Други форми на чист водород, по-специално на основата на ядрена енергия, също имат важна роля за заместването на природния газ. За да ускори внедряването на системите за производство на възобновяем водород, Комисията ще ускори прилагането на законодателния пакет за газа от декември 2021 г. и ще поиска от страните членки да приоритизират одобрението на държавна помощ за водородни проекти. Дори при тези усилия обаче ЕС ще трябва да внесе 10 млн. тона „зелен водород“ до 2030 г.
Лилия Александрова
