Климатичната криза се влошава по-бързо от очакваното и обещанията на страните да удържат повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий вече не са достатъчни, за да я поставят под контрол. За да решат как да противодействат на тази тенденция, лидери и преговарящи от ЕС и целия свят се събраха в Глазгоу за ежегодната среща на върха за климата COP26. Форумът е от решаващо значение да се стигне до консенсус за много по-големи намаления на емисиите парникови газове, както и за подпомагане на най-уязвимите на климатичните промени райони, съобщиха от рриродозащитната организация WWF.
Еколозите напомнят, че трансформацията трябва да се извърши по социално справедлив и екологично устойчив начин.
Какво се случи досега?
Първите два дни от конференцията вече дадоха конкретни резултати, които са повод за плах оптимизъм. Световните лидери на над 100 държави, включително страните членки на ЕС и Бразилия се споразумяха да спрат обезлесяването на планетата до 2030 г.
Това действие няма да бъде достатъчно, за да постигнем необходимото ограничение на емисиите на парникови газове с над 50% до края на десетилетието, но дава нов шанс възстановените гори и съхранените екосистеми да бъдат наши съюзници в битката с климатичната криза.
САЩ и ЕС осигуриха подкрепата на над 100 държави за съкращаване на емисиите на метан от производството и употребата на нефт и изкопаем газ, както и в земеделието с 30% до 2030 г. Съкращенията на метановите емисии трябва да върви ръка за ръка с бързото извеждане на въглищата от енергийния микс и изкопаемите горива от транспорта.
Позицията на България
„Опазването на околната среда е цивилизационен избор – необходима инвестиция в пълноценния и здравословен живот на нашите деца и внуци. Правейки го, ние поставяме основите на един по-добър свят за следващите поколения, гарантираме възможността за устойчиво икономическо развитие и даваме шанс и хоризонт на човечеството. Но постигането на климатична неутралност е цел, която можем да постигнем единствено заедно. В този процес е важно да бъдем прецизни, гъвкави и разумни, съобразявайки се с националните особености на държавите. Никой не трябва да бъде изоставен, никой не трябва да бъде ощетен в процеса на зеления преход“, каза на форума служебният премиер на България Стефан Янев.
Ето какви са очакванията на WWF
Европейският съюз и държавите-членки трябва да използват COP26, за да покажат, че по-бързата декарбонизация е съвместима с развитието на модерна икономика и изграждането на справедливо общество. Европа е длъжна да отговори със спешни действия на притесненията от последните научни доклади и да се справи с пропуските в подхода си към намаляване на въглеродните емисии, както и да увеличи финансовата си помощ за най-уязвимите региони. WWF вярва, че здравата и опазена природа е важен съюзник в борбата с климатичните промени.
„Като богат регион със силна обществена подкрепа за действията си в областта на климата Европейскит съюз трябва да стои отпред и да ръководи този процес, но също има и отговроността да гледа назад и да подпомага нуждаещите се региони. Фондовете на ЕС за справедлив преход и възстановяване трябва да отиват само за инициативи, които допринасят за борбата с измененията на климата, поставяйки нуждите и ценностите на общностите на първо място. Само така можем да избегнем най-лошите ефекти от климатичната криза да се стоварят върху онези, които са най-малко отговорни за нея“, коментира Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергия“ и представител на WWF България на COP26.
На този фон положителни новини идват и от София
На кръгла маса с водещи политици, проведена от Коалиция „За зелен рестарт“, в която участва и WWF България, поне четири от парламентарно-представените политически формации се ангажираха с предложението на Коалицията в бъдещото правителство да има и вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. Тази длъжност е особено важна с оглед на посоката, в която вървим.
„Декарбонизацията вече е заложена посока за България и останалите държави по света. Вместо да говорим за датите, трябва да мислим как да бъде постигната в различните икономически сектори – енергетиката, транспорта, земеделието и индустрията. Различните рецепти за управление, предложени от партиите, вървят в правилната посока, но е необходимо те да бъдат защитени публично и приложени координирано и незабавно“, призова старши експертът по „Климат и енергия“ във WWF Апостол Дянков, който участва в събитието.
