Начало » Новини » Коментари
03.02.2022 г.

От „Подкрепа” настояват за по-нисък ДДС за храни и ток през 2022 г.

Позиция по проектобюджета за тази година
От „Подкрепа” настояват за по-нисък ДДС за храни и ток през 2022 г.

Ръководството на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа” дава положителна оценка за увеличението на минималната работна заплата от 650 на 710 лв. през 2022 г., каквото е предложението на Министерския съвет с проектобюджета за тази година, но синдикалистите имат сериозни забележки по редица други финансови политики, заложени в проекта, по който Народното събрание тепърва ще дискутира. След като представихме позицията на синдикалистите от КНСБ по проектобюджета за земеделие, Синор.бг ще ви информира и за становището на КТ „Подкрепа”, отправено към министъра на финансите Асен Василев и свързано с цялостната визия Закона за държавния бюджет на България за 2022 г.

Припомняме, че въпреки исканията на бранша, кабинетът остави по-ниския данък добавена стойност (ДДС) единствено за напитките, продавани в ресторантите, без да планират диференцирана ставка на ДДС за стоките от първа необходимост плюс лекарствата, водата и ел. енергията, прилагана в почти всички държави от ЕС и то далеч преди да настъпи пандемията, посочват от „Подкрепа”.

Синор.бг публикува становището на Конфедерацията със съкращения, така че да имате база за сравнение между проекта на управляващите и констатациите на профсъюзните организации.

„КТ „Подкрепа“ изразява подкрепата си за увеличението на минималната работна заплата на 710 лв., като сме длъжни да подчертаем, че то е крайно недостатъчно. Приетите критерии за този ключов показател за определяне на трудовите възнаграждения гласят, че тя следва да бъде не по-малко от 60% от медианната и не по-малко от 50% от средната работна заплата. Това за България означава не по-малко от 750 лв. В същото време правителството заяви, че в следващите две години ще се присъединим към еврозоната. Това налага да бъдат предприети стъпки за скоростно икономическо и социално сближаване на България с останалите държави от паричния съюз. И съответно да бъде приет план за продължаващо увеличение на минималните възнаграждения, какъвто не открихме в тригодишната средносрочна програма.

В тази връзка настояваме данните за структурата на доходите на физическите лица и в частност тези от труд да станат публични, за да имаме възможност да участваме пълноценно в обсъждането на политиката по доходите. Неприемливо е тази информация да се оповестява само ако някой депутат поиска данните от министъра на финансите. Като социални партньори следва да имаме редовно достъп до такава информация.

Становище на Федерацията на независимите синдикати по осигуровките 

Фискални параметри – очакваният дефицит е в размер на 4,1% с разходите за справяне с негативното въздействие на коронакризата в страната. Отклоненията от заложените в Пакта за стабилност и растеж са очаквани, като Европейската комисия още през 2020 г. позволи на държавите членки да не спазват строгите ограничения. В този смисъл дефицитът не буди никакви опасения. Същото може да се каже и за нарастващия дълг, който остава далеч под Маастрихтските критерии за горна граница 60% от БВП. Въпреки това, натрупаните през годините финансови дефицити в редица публични системи следва да бъдат взети предвид и да се приложат данъчни мерки, които да генерират повече приходи в държавния бюджет, вместо капиталовите и текущи разходи да бъдат покривани с нови дългове.

В тази връзка ще напомним част от предложенията на КТ „Подкрепа“, защото синдикатът  води цялостна кампания - част от официално регистрираната в Народното събрание гражданска инициатива:

* въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата – под различна форма и размер такъв се прилага във всички държави от Европейския съюз;

* диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост – нямаме нужда от намалено ДДС за бира и вино, което се предвижда да продължи да действа и през 2022 г. Намалена ставка за стоки от първа необходимост, лекарства, вода, ел. енергия се прилага в почти всички държави от ЕС, далеч преди да настъпи пандемията;

* синхронизиране на корпоративните данъци с прилаганите в другите европейски държави – напомняме, че през миналата година България подкрепи инициативата за прилагане на минимум 15% данък върху печалбите на големи мултинационални компании. Няма никаква причина тази ставка да не се приложи като стандартен данък веднага, ако не искаме страната ни да остане офшорен остров в рамките на Европейския съюз;

* отчисляване на осигурителни вноски върху целия придобит доход – понастоящем месечните доходи от 100 000 лв. са почти напълно извън обхвата на осигурителната система. Това прави системата несолидарна, въпреки изключителните законови текстове, които я определят като солидарна. Поради прилагания нисък таван на осигуровките, осигурителните фондове губят няколко милиарда лева годишно.

Обръщаме внимание, че докато българските правителства категорично отказват да променят данъчната система и да върнат прогресивното данъчно облагане, което е характерно за всички цивилизовани държави, банките вече прилагат своеобразно прогресивно облагане, като таксуват изключително големите влогове.

КНСБ с позиция по проектобюджета за 2022 г.

Мерки срещу кризата в енергийния сектор – 481 млн. лв. бяха отделени за компенсиране на бизнеса през 2021 г. Допълнително бюджетът предвижда 450 млн. лв. по сметка за чужди средства за компенсиране през първо тримесечие на 2022 г. за сметка на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. В следващите части на становището ще опишем проблемите, които нарасналата цена на ел. енергията предизвика в редица обществени системи и които налагат изплащането на още по-високи компенсации, за да се предотврати назряващото социално недоволство. Натискът върху небитовите потребители дойде от отварянето на енергийния сектор на България, което предизвика невиждан ръст на цената на ел. енергията. Въпреки това в тригодишната средносрочна програма е записана заявка за „пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ“ и „защита на уязвимите потребители“. Знаеше се, но вече от няколко месеца виждаме на практика, че всички в България са уязвими потребители – и граждани, и бизнес.

Проблемите очевидно няма да бъдат разрешени в рамките на месец-два и съвсем не се ограничават с негативи върху конкурентоспособността. Завишените сметки се поемат както от публични институции, така и от физически лица, които са избързали да „си изберат“ доставчик на енергия. Студенти в общежития например също се налага да плащат неколкократно по-високи сметки за ток, тъй като общежитията са юридически лица.

Трудно бихме могли да опишем всички организации и всички ситуации, в които енергийната криза поставя битови и небитови потребители пред избора да спрат да плащат сметките си за електричество. Кризата няма да се разреши, като се отпускат епизодични компенсации на тези групи, които успяват да си извоюват повече видимост. Така например значителна част от частния бизнес получава средства за заплати и компенсации за електроенергия, а същевременно са раздадени няколко милиарда под формата на дивиденти. Оказва се, че държавният бюджет – респективно българските граждани, издържат частния бизнес, докато самите те се налага да поемат тежестта на свободния пазар.

Единственото решение за всички – граждани и бизнес, е България да поиска и да получи правото да ограничи износа си на ел. енергия и върне потребителите на регулиран пазар. Всички други мерки са палиативни и крият изключително висок риск от социални брожения.

Политика в областта на социалното включване – бюджетът е намален с почти 300 млн. лв. Очевидно е пренасочен към политика в областта на хората с увреждания. Последните наистина имат нужда от по-висок бюджет, но не намираме за ефективно и обосновано парите от едни нуждаещи се да бъдат давани на други нуждаещи се. И двете политики следва да бъдат приоритетни, а след като многократно беше заявено, че има много по-добра събираемост на данъци, финансирането и на бедните, и на хората с увреждания едва ли е проблем.

Подкрепяме увеличението на помощта за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 710 лв., в същото време трябва да отбележим, че е замразена основната социална помощ – гарантираният минимален доход, на 75 лв. Замразена за поредна година е и еднократната помощ за майка-студентка на 2880 лв., която всъщност замества майчинството.

Ето и предложенията на КТ „Подкрепа” в сектор „Земеделие и гори” – синдикалистите подкрепят заделянето на 29,3 млн. лв. годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Остават нерешени проблемите на други две ключови за държавата институции, които са в период на трансформация и това рефлектира върху тяхната устойчивост:

Държавна агенция по горите – с подписаното коалиционно споразумение между управляващите партии беше взето решение за образуване на Държавна агенция по горите на пряко подчинение на Министерски съвет. Настояваме това да се случи още през януари месец 2022 г. и да бъде предвиден бюджет в размер на 59 484 000 лв. В това число:

–    за персонал – 41 309 000 лв.

–    за издръжка – 15 000 000 лв.

–    за капиталови разходи – 3 175 000 лв.

Държавна агенция по безопасност на храните – също така на основание подписаното коалиционно споразумение беше взето решение за преминаване на Българската агенция по безопасност на храните на пряко подчинение на Министерски съвет. Това също следва да се случи от януари 2022 г. с обособен бюджет в размер на 161 250 260 лв. В това число :

за персонал – 73 803 460 лв.

за издръжка – 25 113 600 лв.

за капиталови разходи – 17 478 800 лв.

за администрирани разходи – 44 854 400 лв.

Служители на правителството – трябва да отбележим, че след анонсираното 15% редуциране на броя на държавните служители неколкократно в проекта на държавен бюджет е записано, че няма да се спазва §16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията, които всъщност ограничават нарастването на броя на държавните служители.

КТ „Подкрепа“ изразява категоричната си подкрепа за тази стъпка, тъй като нееднократно сме заявявали, че е невъзможно да се налага контрол за спазването на законодателството без достатъчно и добре заплатени държавни служители. Приветстваме и увеличението на броя на заетите в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с 200 служители, макар и все още броят им да не е достатъчен, това е стъпка в правилната посока.

Простото увеличение на броя на заетите е необходимо, но недостатъчно условие за качествена и ефективно извършвана дейност. През 2021 г. в голяма част от държавната администрация не бе реализирано увеличение на работните заплати и липсата на увеличение през 2022 г. при сложната епидемична обстановка, повишаването на цените и нарастващата инфлация ще бъде акт на пренебрежение към труда им. Поради това настояваме в Закона за държавния бюджет 2022 да бъде предвидено увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал“ за част от второстепенните разпоредители към Министерството на труда и социалната политика, а именно АСП, АЗ и ГИТ.

От „Подкрепа” настояват за по-нисък ДДС за храни и ток през 2022 г.
4594

Последни материали
Виж
Свиването на производството заради поскъпването на газа само задълбочава проблема
Търсенето на торове от фермерите в Германия намаля с ръста на цените
Остра критика от зърнопроизводителя от град Раковски
Йосиф Делгянски: Половин милиард лева се разпределени неясно как – искаме точен отчет!
Благодарение на това България е вдигнала рязко износа на слънчогледов шрот
Водим по внос на слънчоглед от Украйна в ЕС с над половината количество
Пред Федерацията на независимите синдикати
Събев: Риск е, че заплатите в земеделието нарастват по-бавно от други сектори на икономиката
Конференция в Пловдив
Банката за развитие осигурява 250 млн. лв. за дялови участия във фирми в агросектора
Може да слушате и онлайн
Публични лекции в помощ на фермерите на тема биологичното земеделие
Свързани материали
Виж
Пред Федерацията на независимите синдикати
Събев: Риск е, че заплатите в земеделието нарастват по-бавно от други сектори на икономиката
Федерацията на независимите синдикати от земеделието провежда своята Годишна асамблея в Самоков
Срещи с бранша
Гечев и синдикалистите обсъждат мерки за работната ръка в земеделието
Синдикати и ръководство
Вдигаха с 20 на сто заплатите в БАБХ, подписан е нов колективен договор
Проблемът се обсъжда днес в парламента
Готвят се протести заради силно подценения труд в Селскостопанска академия
Двадесети конгрес на синдикалната организация
Валентина Васильонова е новият председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2022
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам