Средната брутна заплата в сектор селско, горско и рибно стопанство намалява като процент от средната заплата спрямо други икономически дейности, което поставя под риск неговото развитие. "Годишната средна брутна работна заплата за 2020 г. на наетите лица в аграрния сектор е 12 059 лева, докато в обществения сектор тя е 14 118 лева, а в частния – 11 643 лева, по данни на Националния статистически институт (НСИ)“. Това обяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев пред участниците в Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, съобщиха от агроведомството.
Зам. министър коментира още, че средната работна заплата на наетите лица в земеделието е не само значително по-ниска от средната за икономиката, но през последните пет години се наблюдава тенденция на нарастване на тази разлика. През 2016 г. средната заплата в селското, горско и рибно стопанство е представлявала 77,8% от средната за всички икономически дейности, а през 2020 г. тя е само 70,5% от средната. По данни на НСИ през миналата година заетите в селското, горското и рибното стопанство са съставлявали 6,3 на сто, или 193,4 хил. лица, от общо заетите в икономиката. За периода 2016-2021 г. броят на заетите в сектора намалява с 5,1%, докато общо за икономиката се отчита ръст от 2%.
Ново законодателство на ЕК за колективните договори при самостоятелно наетите
Според Събев само с по-добри условия на труд и възнаграждения могат да бъдат привлечени българите, които емигрират в страните от Западна и Южна Европа и оголват вътрешния пазар на труда. Затова и подобряването на условията на труд на земеделските работници в ЕС е сред приоритетите на европейската селскостопанската политика след 2023 г.
„Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. поставя по-голям акцент върху подобряването на условията на труд на земеделските работници в ЕС и развитието на социално устойчиво земеделие. За първи път т. нар. социална условност ще се отчита при прилагането на ОСП“, разясни Събев. Той добави, че от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания, подлежат на административно наказание, ако не спазват определените в еврозаконодателството изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Националната служба за съвети в земеделието ще консултира земеделските стопани за правилата, които следва да спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.
Тенденциите са към дигитализация, роботизация, автоматизация и тези процеси могат да помогнат икономическата тежест на сектора да се увеличи. „Трябва да се прави повече от заинтересованите страни, за да се подобрят условията на труд в стопанствата и, разбира се, възнагражденията“, отчете той.
„В средата на октомври Министерството на земеделието ще инициира среща със социалните партньори и браншовите организации, на която ще се поставят основите на по-широк дебат относно заетостта в сектора. Целта е да се посочат точно проблемите, които го правят неатрактивен. И да се изведат работещи решения, така че в следващите години да бъде подобрена ситуацията с пазара на труд“, каза в заключение заместник-министър Събев.