След като институциите на ЕС се споразумяха за облика на новата Обща селскостопанска политика, нека погледнем каква е финансовата структура на тази политика и къде ще бъдат насочени повече средства през 2023-2027 г. Като цяло бюджетът за новата ОСП е по-малък в сравнение с предходния програмен период, но Европейската комисия твърди, че той е в състояние да осигури достатъчно стабилност на сектора. Общият бюджет на ОСП е определен на 387 млрд. евро до 2027 г., което може да се сравни с 408,313 млрд. евро през програмния период 2014—2020 г. И в бъдеще ОСП ще продължи да бъде подкрепяна от два фонда. Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) е определен на 291,1 млрд. евро, докато средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще възлизат на 95,5 млрд. евро. Бюджетът за ЕЗФРСР включва 8 млрд. евро от инструмента за възстановяване NextGenerationEU. Тези средства ще бъдат насочени за осъществяване на структурни промени, необходими за постигане на целите на Европейската зелена сделка и цифровия преход в селските райони.
Държавите членки ще имат възможност да прехвърлят до 25% от своите средства по ОСП между Първи стълб - подпомагане на доходите – и Втори стълб - развитие на селските райони. Всяка страна може да прилага допълнителна гъвкавост за определени специфични цели, като например подпомагане на екологичните и климатични цели, подпомагане на млади фермери и добавки към директни плащания, които са под средното ниво.
Къде ще се насочат най-много средства от 2023 г.
ОСП ще функционира по сега действащите правила до края на 2022 г., а от януари 2023 г. ще влязат сила промените, които ще важат до 2027 г. Ключово значение за прилагането на новата политика ще имат укрепването на биологичното разнообразие и спазването на законите и ангажиментите на ЕС в областта на околната среда и климата. Това е свързано със стратегическите цели на ЕС, разписани в Зелената сделка. Така 40% от бюджета на ОСП ще бъдат свързани с климата и ще подкрепят силно общия ангажимент за отделяне на 10% от бюджета на ЕС за цели в областта на биологичното разнообразие до края на периода на многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС.
Държавите членки се задължават да гарантират, че най-малко 35% от бюджета за развитие на селските райони и най-малко 25% от преките плащания са насочени към мерки в областта на околната среда и климата. Най-малко 10% от директните плащания ще се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства и най-малко 3% от бюджета на ОСП ще бъдат предоставяни на млади земеделски стопани. Минимум 15% от разходите по оперативните програми в сектора на плодовете и зеленчуците ще бъдат заделени за околната среда. Този дял може да се сравни с 10% през текущия програмен период.
По-добро спазване на трудовото законодателство
Трудовите правила в европейското селско стопанство ще бъдат по-добре наблюдавани, а нарушенията ще бъдат санкционирани благодарение на сътрудничеството между националните инспектори по труда и разплащателните агенции по ОСП. Контролът срещу злоупотреби с евросредства ще бъде по-добър с помощта на инструмента на ЕС за извличане на данни, до който държавите членки ще имат достъп. Този инструмент ще спомогне за установяване на риска от измами от страна на крайните бенефициери чрез съпоставяне с информация в публичните бази данни. За справяне с бъдещи кризи, реформираната ОСП включва нов финансов резерв в размер на най-малко 450 милиона евро годишно. Специфични правила са договорени за подобряване на подкрепата и конкурентоспособността на лозаро-винарския сектор.
Всички държави членки трябваше да решат как ще прилагат реформираната ОСП и да представят своите готови проекти за стратегически планове до 1 януари 2022 г. Досега само 8 държави са направили това, но сред тях не е България. Допълнително време ще е необходимо на Комисията да оцени плановете и да предостави обратна връзка на всяка страна членка.
Въздействието на новата ОСП
Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) публикува анализ на въздействието на реформираната ОСП, както и на стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биоразнообразието. Според анализаторите, производството на селскостопанска продукция в ЕС ще намалее вследствие на стремежа за увеличаване на биологичното производство и намаляване на употребата на пестициди. В дългосрочен план промените могат да повлияят на търговската позиция на ЕС на международните пазари. Очаква се отслабване на експортния потенциал по отношение на зърнените култури, свинското и пилешкото месо, както и нарастване на зависимостта от внос на маслодайни култури, плодове и зеленчуци, телешко и агнешко месо. Същевременно разходите за производителност ще се увеличат особено в животновъдния сектор. Анализаторите отбелязват също, че ОСП може да претърпи корекции до края на програмния период, за да бъде адаптирана по-добре към изискванията на световния пазар, където цените и условията за търговия се променят динамично.
Бюджетът за 2022 г. – ЕС и България
Европейската комисия предлага бюджет в размер на 53 млрд. евро за Общата селскостопанска политика през 2022 г. и 972 млн. евро от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури. Средствата са предназначени за укрепване на устойчивостта на селскостопанския и хранителния сектор и за осигуряване на необходимия ресурс за управление на кризи. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) може да бъде захранен с допълнителни 5,7 млрд. евро от инструмента за възстановяване NextGenerationEU.
ТУК може да видите как МЗХГ планира да изразходва средства за земеделие, рибарство и гори до 2024 г.
През 2022 г. българското земеделие ще бъде финансирано с около 2,9 милиарда лева, съобщиха от земеделското министерство. От тези средства, около 2,6 милиарда лева ще бъдат осигурени от ЕС, а останалата част ще се осигури от държавния бюджет. Около 1,6 млрд. лв. са предназначени за директни плащания по схемата за единно плащане на площ, както и за обвързано с производството подпомагане на животни, плодове, зеленчуци и други, а 731 млн. лв. ще бъдат инвестирани в развитие на селските райони.
Европейската комисия публикува и разчет на средствата за земеделие по ОСП по страни членки до 2027 г. От него става ясно колко е планирано да получи страната ни по приетата Многодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г.
Лилия Александрова
