Трудни преговори се очертават по Националния стратегически план на България за развитието на земеделието през следващия програмен период, особено по отношение на екологичните мерки, които произтичат от ангажиментите по европейския Зелен пакт. „Европейската комисия ще изисква от държавите-членки висока амбициозност с поставянето на новите изисквания, затова и администрациите трябва да са подготвени за преговорите”. Това заяви пълномощния министър на страната в Специалния комитет по селско стопанство Снежана Благоева на форум, организиран от българския офис на Европейския парламент, в която участваха още евродепутатът Атидже Алиева-Вели и зам. министърът на земеделието Момчил Неков.
И Стоилко Апостолов предупреждава
Според плана на министерството проектът за Стратегически план ще бъде готов в края на февруари или началото на март. След това обаче следват обсъждания на всяка една от интервенциите, като съответната администрация трябва да докаже ефективност на заложените критерии по изпълнението. Става въпрос и за ангажиментите за намаляване на процента на използваните торове и препарати за растителна защита в селското стопанство, както и намеренията за увеличаване на площите с биологично производство. По отношение на последните България изостава критично, защото според еврозаконодателството се предвижда до 2030 г. биоплощите в ЕС да достигнат 25% от използваната земеделска земя. Докато в момента нашите биофермери работят едва 2,32% от площите в страната, посочи зам. министър Неков.
Българската статистика за таваните
И ако родната администрация не превъзмогне досегашната си инертност и не докаже ефективност в подпомагането, което залага, одобрението на българския стратегически план ще бъде изключително трудно.
В този план страната ни трябва да се съобрази и с така наречения Пакет 55, по който евродепутатите от комисията по земеделие и селски райони на Европарламента работи в момента, за да адаптира Зеления пакт с бъдещото законодателство. Това съобщи евродепутатът Атидже Алиева – Вели, която припомни, че при изработването на този пакет държавите членки трябва да следят процесите отблизо, т.е. да върви активна комуникация с Европарламента и с Еврокомисията.
Зам. министър Неков посочи, че основният приоритет в новия стратегически план е подкрепата за малкия и среден бизнес, който би могъл да пресече обезлюдяването на селските райони. В тази връзка той посочи, че по Втори стълб в бъдещата ОСП България ще направи коренни промени за инвестиционното подпомагане на малките и средни ферми. „Планираме всяка година да има приеми по ПРСР за малки фермери, а не бюджетите да се изчерпат още в първите две години от периода. Така бизнесът, който е пропуснал една година да кандидатства, да успее през следващата”, посочи Неков.
До средата на годината ЕК трябва да редактира стратегическия ни план
До края на 2022 г. България трябва да има одобрен от ЕК Стратегически план, по който секторът да бъде подпомаган през следващия период. Дали и как администрацията ще успее да използва целия набор от европейско подпомагане, който е предоставен не само с еврорегламентите по ОСП, но и с Плана за възстановяване и устойчивост, остава въпрос с много неизвестни.
(Очаквайте още теми от онлайн форума на ЕП)
