Начало » Новини » Коментари
22.02.2024 г.

Изключително слаб интерес към еко схемите, заявявани от фермерите през 2023 г.

Важно за променитеи в Стратегическия план
Изключително слаб интерес към еко схемите, заявявани от фермерите през 2023 г.

Снимка: sinor.bg

От осемте екологични схеми, по които до 2027 година родните фермери трябва да усвоят цели 25% от общия бюджет на директните плащания, или 825 милиона евро (1,650 млрд. лева), още в първата година от прилагането на новата ОСП (Обща селскостопанска политика) през 2023-та земеделците се убедиха, че без затруднения биха могли да изпълнят изискванията само по две, най-много три от тях. Причините са обективни и бяха посочени като огромен проблем не само от българските, но и от европейските фермери.

От първите анализи на агроминистерството за изпълнението на интервенциите от Стратегическия план, които земеделци и животновъди са заявявали през миналата година, ясно личи, че без промени в някои от евроизискванията, агробизнесът у нас няма да се справи с усвояването и на половината от бюджета, който иначе щедрите чиновници в ЕС са разпределили за България.

На семинар, проведен в рамките на изложението АГРА 2024 в Пловдив Аделина Стоянова от дирекция „Директни плащания“ посочи, че през 2023 г. многократно увеличен интерес имало при кандидатстването основно по две от екологичните схеми - за органично торене и за намаляване на използването на пестициди. Отчасти би се раздвижил интересът и към екосхемата за разнообразяване на културите, но за това се изискват доста аргументи от страна на агроминистерството, за които на този етап Стоянова не съобщи.

За всички останали интервенции България настоява да има или увеличаване на ставките, или да се преговаря за облекчаване на някои от изискванията, така че да не противоречат на климатичните и географските особености в страната. Защото за земеделците е важно да се възползват от този вид подпомагане, което, припомняме, надхвърля 1,6 млрд. лева за 7-годишния период.

През последните две години всички помним как така наречените информационни кампании на сменяващите се три правителства не дадоха пълноценни отговори за огромна част от фермерските въпроси, свързани с подготовката на нашия Стратегически план. Липсата на детайлни обяснения точно какво ще се изисква от земеделците предизвика вълна от недоволство, особено сред малките фермери, които много трудно успяваха да се ориентират в джунглата, наречена изпълнение на задължителните ДЗЕС (стандарти за добро екологично състояние) и свързаните с тях екосхеми. Това безспорно затрудни изключително много и подготовката на първите изменения на Стратегическия план на България, които бяха представени в края на миналата година.

Преди два дни в Министерството на земеделието и храните са получени и въпросите от Европейската комисия по нашите предложения за първо изменение на плана. Немалка част от тях са свързани с искания за по-високи ставки за някои от екосхемите, но това ще се случи, ако българските браншови организации докажат с аргументи пред ЕК, че сегашните тавани не отговарят на разходите им за изпълнение на дадено изискване. Именно затова и следващата седмица до началото на март администрацията от министерството ще преговаря с браншовиците по обосновките на страната, които да бъдат представени в Брюксел.

Ето и българските промени в плана, с които очакваме ЕК да се съгласи!

По екосхемата за биологично земеделие и животни, където бюджетът е 34,3 млн. евро до 2027 г., страната ни настоява да има промяна в броя на подпомаганите животни – от 0,15 животински единици до 1 ж. ед. Настояваме и ставката да се вдигне до 516,35 евро за жив. ед.

Колкото до втората екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко БРЕИ), там през миналата година интересът е изключително слаб. Затова и администрацията е предложила някои промени, свързани с елементите от ландшафтната инфраструктура, които поне частично да преодолеят пречките за фермерите, но Стоянова не даде особена яснота.

При екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване (Еко – ЗВПП), администрацията е предложила да се разшири обхватът на органичните подобрители, които могат да се използват от земеделците. Добавени са още минерални торове, микробиални елементи, биостимуланти и най-важното - оборският тор. За да може този процес и количествата елементи да бъдат контролирани, за да няма фалшиви фактури и схеми за източване на средства, в националното законодателство ще бъдат предвидени допълнителни изисквания по отношение на влагането им в почвата, обясни администраторката.

Другата предпочитана от земеделците екосхема е за намаляване на използването на пестициди (Eко- НИП ) е с променен подход по отношение на задължителното изискване, което фермерите трябва да спазват. За тази схема се знае, че е задължително да не се прилагат препарати за растителна защита от първа професионална категория за употреба. С промените се дава избор само за една от опциите – земеделците или да не използват тотални пестициди, или заедно с препаратите за растителната защита, които не са от първа професионална категория, да могат да се използват и феромонови уловки, полезни биологични и бактериологични агенти и др.

Следващата екологична схема, към която през 2023 г. не е имало интерес, е Екосхемата за трайни насаждения (Еко ТН) и за нея искаме по-висока ставка от 168 евро на хектар. Тя е насочена единствено към отглеждането на трайни насаждения, но за да бъде по-възприемчива от овощарите, агроминистерството е добавило две допълнителни възможности, които стопаните да прилагат. Едното включва мулчиране в междуредията на трайните насаждения , а другото - поддържане на междуредията с естествена растителност, косене или мулчиране. При тази схема не се използват препарати за растителна защита и изкуствени торове.

Не се предлагат промени при Екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горските системи (Еко-ГТ).

Съществени дебати обаче се очакват по Екосхема за разнообразяване на отглежданите култури. Страната ни иска да се даде възможност на фермери, които гледат зърнено-житни култури, да имат и трайни насаждения, като по този начин ще постигнат разнообразяване на културите. Условието обаче е самите трайни насаждения да се приемат като една група за целите на диверсификацията на културите.

Тепърва трябва да докажем пред ЕК, че имаме основание и за исканите субсидии за тази диверсификация през 2024 г. Искането ни е при градини до 10 хектара подпомагането да бъде 59,32 евро на ха; от 10 до 30 ха – 45,46 евро и над 30 ха – 24,39 евро. Към този момент страната ни преговаря по предлаганите от нас промени в съотношението, които ще бъдат обявени след договарянето с ЕК.

Плачевно нисък е интресът към Екосхемата за екстензивно пашуване и поддържане на пасищата. Искането на България е максимамално да увеличим компенсаторната ставка на 123 евро на ха, за да може да стане по-привлекателна за животновъдите, обясни Стоянова.

В областта на растениевъдството друга важна промяна в Стратегическия план е искането освен интервенции за подпомагане на производството на картофи за нишесте да се подпомагат и фермери, които произвеждат семена за картофи. Страната ни настоява също да има разделяне в подпомагането на обвързаната подкрепа за оранжерийно производство, като ставките за отопляеми и неотопляеми оранжерии бъдат различни. И по двете предложения има много да настояваме, за да получим съответните ообрения.

До края на следващата седмица по линия на обвързаното подпомагане ще вървят обсъжданията също с животновъди, свързани с исканията на ЕС за по-високи реализации на млякото и месото. Същото се отнася и за предложението субсидии да се дават не само за млечни, но и за месодайки крави, гледани в планинските райони, като помощта е предназначена за малките стопанства, притежаващи от 4 до 9 животни. 

Изключително слаб интерес към еко схемите, заявявани от фермерите през 2023 г.
18202
 

Последни материали
Виж
МЗХ публикува наредба № 9 за обществено обсъждане
Кои са новите моменти в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“
Седмична агрометеорологична прогноза за периода 19-25 април 2024 година
Неустойчиво време ще ограничава възможностите за работа на полето
Обзор на Софийска стокова борса за периода 16-19 април 2024 година
Купувачите на маслодаен слънчоглед на борсата вдигнаха оферти с до 40 лева на тон
От 23 до 26 април в Интер експо център
Над 100 изложители ще се представят на ТЕХНОМЕБЕЛ 2024
Практика
Бъдещи лесовъди посетиха разсадника в Локорско
Демонстрация на специализирани трактори и пръскачки за лозя
Kubota Bulgaria в стопанството на винарна Мидалидаре
Свързани материали
Виж
Статистиката ясно доказва защо земеделците протестират
Под 36% от фермерите са искали субсидии през 2023 г. - и то само по три от 8-те екосхеми
ДФЗ
Може да затваряте зявленията с подадени фактури за две екосхеми
Най-коментирани бяха екосхемите и директните плащания
МЗХ представи промените в стратегическия план пред ресорната комисия в НС
След официалното публикуване на промените в Наредба 4 в Държавен вестник
Отварят допълнителен прием на електронни формуляри в СЕУ за Кампания 2023
Кампания 2023
От НАЗ дават идеята за корекции по три от екосхемите – в периода от 25 септември до 9 октомври
Не са достатъчно привлекателни за фермерите или са трудни за прилагане
Страните от ЕС имат проблеми с екосхемите
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини