Независимо от факта, че европейските регламенти за бъдещата ОСП ще бъдат гласувани сравнително късно - на 23 ноември т.г. в Европейския парламент, а на 2 декември - от Съвета на ЕС, държавите членки трябва да представят своите Стратегически планове в Еврокомисията до края на тази година, а не в началото на следващата, каквито бяха предварителните съобщения от министерството на земеделието. Тази информация беше съобщена днес по време на международната конференция на Института по аграрна икономика от Снежана Благоева, екперт на агроминистерството в българското представителство на ЕК в Брюксел.
За да бъде улеснена процедурата за одобрение на плановете, през първото полугодие на 2022 г. Еврокомисията ще редактира и прави забележки по плановете и това ще продължи до юли 2022 г., така че държавите-членки вече да имат работещи национални документи за развитие на земеделието.
Към момента само две държави в ЕС са представили първи варианти на своите планове. Останалите са етапи SWOT-анализи и обсъждания с фермерите. Тъй като бюджетирането е най-сложния процес и по него на ниво европейски институции регламентите се забавиха, Еврокомисията обеща пълна публичност по дискутирането на всеки план. „По искане на държавите членки за прозраност ЕК ще отговаря публично на въпросите, поставяни от държавите-членки”, посочи още Снежана Благоева.
Всеки план ще бъде одобряван по водещи вътрешни правила, които ще са еднакви по отношение на всички държави-членки и те ще бъдат по същество "правно обвързващи изисквания". Самите държави нямат задължението да публикуват целите си стратегически планове, но ще има изискване за публично обявяване на основни части от документите.
Държавите-членки трябва да бъдат активни и в обратната връзка по вторичното законодателство, като информацията трябва да бъде в лимитиран вид, посочи още българският експерт по ОСП.
По отношение на изискванията, заложени в Зеления пакт Снежана Благоева подчерта важността на неговите изисквания, които са свързани с бъдещата ОСП, където 40% от бюджета се очаква да отиде за дейности и цели, свързани с климата.
Слънчевите панели почти липсват в българското село
Според Зеления пакт до 2050 г. държавите в ЕС би трябвало да са изпълнили всички изисквания, свързани с намаляването на емисиите парникови газове, като целта дотогава е нито един регион и нито един човек в ЕС да не бъде изоставен в подкрепата. В областта на земеделието важните елементи, по които ще се работи, са в областта на климата, биоразнообразието и стратегията „От фермата до трапезата”.
Благоева припомни, че през юли тази година беше приет европейският Закон за климата, където освен политики,свързани с намаляването на вредните емисии, ще се работи активно и за нарастване на така наречените „поглъщатели” (поглътители) на въглероден двуокис, каквито са горите, влажните зони и др.
Затова и оценките за въздействието върху околната среда ще бъдат основни при одобрението на стратегическите планове.
По отношение на дейностите в селското стопанство, които ще водят към изпълнението на целите на Зеления пакт, стратегическите планове трябва да подготвят фермерите през следващия програмен период, така че до 2030 г. с 20% да се намали употребата на торове, до 50% на пестициди и на опасни пестициди, с 50% - на антимикробните медикаменти за животните, а в същото време площите с биопроизводство да достигнат 25% в ЕС.
Снежана Благоева припомни, че до края на тази година Европейската комисия ще представи план, в който държавите членки са длъжни да опишат политиките си за доставки на храни и за осигуряване на продоволствената сигурност.
Тази информация е изключително важна, за нея неколкократно предупреждаваха и част от българските фермери, които критикуваха предишната власт в липса на стратегия за осигуряване на продоволствената сигурност на страната.
Другите новини, които Снежана Благоева представи, са свързани и с бъдещи нови промени в европейското законодателство, предстоящи да се случат през следващите години. Като например, че през 2022 година ЕК трябва да въведе промени в законодателството за етикетирането на храните, през 2023 г. – в законодателството за намаляването на хранителните отпадъци в ЕС и др.
Екатерина Стоилова
