След Богоявление, на 7 януари, българите празнуват Ивановден. На този ден християнската църква отбелязва паметта на свети Йоан Кръстител, предрекъл идването на земята на божия син Исус Христос. Като пророк той изразил Божията воля с призива към хората за покаяние - "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". Всички пророци и всички апостоли освен свети Йоан били убити до един. Той обаче завършил своето служение докрай и останал верен на Бога до края на дните си.
По старому този ден е празнуван на 20 януари, а всички източнохристияни, които спазват Юлианския календар, днес празнуват Коледа. Синор.бг честити Рождество Христово на всички руснаци, арменци, грузинци, сърби, северномакедонци и др.
На Ивановден изтича срокът, в който новогодишните маскирани дружини обикалят селата. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Но пък Ивановден е свързан с кукерските игри и ритуали, които са индивидуални за всеки район от страната. Символът на кукерството е да се прогонват злите сили и да се носи здраве и берекет за предстоящата година. Друг ритуал на Ивановден е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в Северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Дава се сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на българската земя към ново начало.
Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и побратимството. Затова и обредното къпане за здраве от Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV – нач. на V в. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол.
През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“.
Честитим имения ден на всички, които днес празнуват - Иван, Иво, Йоан, Ивац, Ивайло, Ивал, Ива, Йоанна, Иванка, Ивана, Йоана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жана, Жанет, Жанина, Ивайла, Ивена, Ивет, Ивета, Ивелина, Ивалена, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Яница, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо, Янак.
