Свети великомъченик Прокопий Кесарийски е живял през четвърти век от новата ера, по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Според едно предание, след като бил арестуван за христовата си вяра, заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът обаче им дал кураж и вяра, така че „сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани“. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий.
В народните обичаи светецът е смятан за покровител на пчелите, затова и самият той бил пчелар. Благословени от бога, пчелите можели да прескачат границата на видимия и невидимия свят, да подслушват Дявола и да усещат злото. В същото време са помощник и дясна ръка на доброто. Благословени са да създават меда – еликсира на живота, даващ сила и дълъг живот. Дори злите сили не могат да сторят на пчелата нищо лошо, за да не изчезне любимата им храна. Юди, самодиви, страшни болести, Баба Шарка, орисници – всички те умилостивяват сърцата си с медени питки. Медът е средство за умилостивяване и лек за корави сърца.
На 8 юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, за да сварят пчелите в кошерите. Отиват при тях с 2 бели погачи (едната за Господ, другата за св. Прокопий), кадят пред кошерите хляба, намазват го с мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет и, разбира се, за добър мед. Кошерите се „подрязват“, което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита.
Този първи мед има магически свойства – с него се лекуват всякакви болести. Затова трябва са се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година: ако децата се разболеят от гърло, ако някой тежко е ухапан от насекоми, пчели, стършел, паяк... с този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.
