На третия ден след Рождество Христово, на 27 декември почитаме паметта на свети Стефан Първомъченик. От времето на Апостол Павел християните се прекланят пред делото му, защото той е първият мъченик (първомъченик) за християнската вяра. Заради религиозните си възгледи е обвинен пред еврейския Синедрион в богохулство и през 36-та година от новата ера е осъден и убит с камъни.
Сведенията за него са ограничени и идват главно от новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“. В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. Обредна трапеза: свинско с кисело зеле, баница с месо.
В народните обичаи за някои райони на Средна и Северна България се спазвала традицията ладуване на днешния ден вместо на 31-и, както е за цялата страна. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките, докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) и предвещавали бъдещето.
На този ден празнуват много българи. Честим на Стефан и Стефка, Стефи, Стефко, Стефчо, Станул, Стеван, Стивън, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин, Чаньо, Чанко, Чанка, Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Венеция (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава венец, на този ден могат да празнуват и тези имена или на Цветница), Стоян, Стоянка, Стойко, Цанко, Цанка, Цоньо, Цонка, Цонко, Цончо, Стоил, Стоилка, Стойчо, Заприн, Запрян, Заприна, Запринка, Запряна!
