На 24 декември християнската църква почита паметта на света преподобномъченица Евгения. Народът обаче масово празнува един от най-светлите семейни български празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника всички са единодушни, че в полунощ според православната църква в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които Божиятаа майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила Млада Бога, но за това съобщила на другия ден. През VI век църквата решава Рождество Христово да се чества на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
Сред най-важните символи на Бъдни вечер е именно бъдникът. По традиция млад момък, облечен в най-новите си дрехи, отива в гората и отсича 3-годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излиза и посреща момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получи отговор „Славим го“, момъкът благославя: „Аз вкъщи и Бог с мене“ и внася дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбава дупка, запълва се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушва с клин и дървото се поставя в огнището.
Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, а дори и да заспят домашните, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос. По традиция най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година – например ако от него излизали искри, това означава изобилна реколта, кравите ще са по-млечни, а прасетата – по-тлъсти. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.
Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от 40-дневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. А през нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни, разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11. Задължително се приготвят сарми с ориз или булгур, пълнени чушки и ошав. Прави се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, баница с тиква и други, като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото плодове, вино и ракия.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват като боб, леща, нахут и др. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Преди да седнат на празничната трапеза, домакините слагат под софрата слама, напомняща за витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъкът на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата, и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали, никой не може да става от мястото си, докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият, като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
Друг неотменен символ от трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Ако сребърната пара е в парчето от питката, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безкрайността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто, изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите.
На вечерята питата се разпределя от най-стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става отдясно наляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването ядките останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато семействотоо заспи, близките покойници идват да вечерят да си вземат от храната.
В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание, то със сигурност ще се сбъдне.
Според българските обичаи каквото е времето Бъдни вечер, такова ще бъде и през следващата година. Ако на Бъдни вечер е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако пък вечерта вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото, ралник, лемеж) се оставят живи въглени, неречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието през месеците на годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2 – 3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Като за почти всеки голям български празник, и за Бъдни вечер съществуват забрани. Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата. А който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
На 24 декември имен ден празнуват всички с имената Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.
