На Бъдни вечер християните се подготвят духовно чрез пост, изповед и молитва да приемат светото причастие и да посрещнат достойно Христовото Рождество. С днешния ден започват коледните празници, а семействата се събират около огнището, за да посрещнат раждането на сина божий. Под празничната софра се слага слама, напомняща за витлеемските ясли, където е родила Дева Мария. Най-възрастният от рода прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
В огъня през цялата нощ се оставя да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането в света на Христос. А най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. Точно тази нощ тръгват и коледарите, които влизат във всеки дом, пеейки народни и църковни песни, за да разнесат радостна вест за раждането на Спасителя.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, защото 24 декември е последният ден от Рождественския пост. Ястията трябва да са 7, 9 или 11 – нечетен брой, като символиката на тези числа е, че това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.
Освен варено жито, фасул и сарми, на трапезата се слагат също пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.
В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Според българските обичаи ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината. Ако пък вечерта вали сняг, пчелите ще се роят много. И каквото е времето на 24 декември, такова ще бъде и през юни следващата година.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват, като боб, леща, нахут и др. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Ако сребърната пара се падне в парчето от питката, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се 12 въглена за 12-те месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека. Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
