Първата година от ковид пандемията - 2020-та, отбелязва спад не само в стойността на брутната продукция в отрасъл „Селско стопанство”, но и в стойността на крайната продукция от селското стопанство, изчислена по базисни цени (с включени субсидии по продукти) и след приспадане на вътрешните обороти. Данните са от Аграрния доклад за 2021 г., който агроминистерството обяви преди десетина дни, и е важна основа за сравнение на постигнатото в агросектора между 2020 и 2021 г.
Ще припомним, че и двете години се отличават с невероятно сухите лета, като 2020-та беше изключително тежка за зърнопроизводството, пострадало от безвалежна есен на 2019 г. Докато 2021 г. порази основно производството на плодове и зеленчуци, но данните за тази година ще бъдат обобщени едва в края на 2022 г.
Съсредоточихме се върху данните от 2020 г., които показват необичаен срив от 6,3% в стойността на брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство”. Данните са по текущи цени на производител (по окончателни данни) и сочат, че работещите в селското стопанство са изработили продукция за 7, 798 млрд. лева.
По-точна представа дава статистиката за стойността на крайната продукция от селското стопанство (стойност на продукцията след приспадане на вътрешните обороти) по базисни цени (цени с включени субсидии по продукти), която през 2020 г. възлиза на 7 866,1 млн. лева. Спадът спрямо 2019 г. е 4,5% (или с 368,7 млн. лева по-малко).
По традиция растениевъдството формира 66,6% от относителния дял в крайната продукция на сектора за 2020 г. Делът на животновъдството е бил 24,9%, на селскостопанските услуги – 5,9% и на продукцията от неотделимите неселскостопански второстепенни дейности – 2,6%.
И отново делът на зърнените и маслодайните култури е най-голям в стойността на крайната продукцията. Двете групи култури заедно (съответно зърнените - на стойност 2,608 млрд. лева и маслодайните – 1,444 млрд. лева, формират над половината (51,5%) от стойността на продукцията от отрасъл „Селско стопанство”.
А най-голям принос за формирането на крайната продукция през 2020 г. имат меката пшеница – с дял от 18,7%, или 1,474 млрд. лева., и слънчогледът – дял от 15,8% с 1 244,7 млн. лева.
Но заради климатичните промени при хлебното зърно имаме срив от 11,5% в стойността от реализираната реколта спрямо 2019 г., а при слънчогледа - физическият обем е намалял с 19,9% въпреки ръста в цените (с 10,5%).
Делът на царевицата за зърно през 2020 г. е бил 11,4% с 893,7 млн. лева, като намалението на стойността на крайната продукция е с 13,2% и се обуславя от спада в реколтата, който на годишна база е с цели 21,1%, въпреки нарастването на цените (с 10,1%).
Субсидиите, получени в животновъдството в периода 2019-2021 г.
През 2020 г. експертите отчитат изключителен спад от 32,6% спрямо предходната година и в производството на рапица и репица. Делът й пада до 2,5% от стойността на селскостопанската продукция, а стойността е 193,5 млн. лева.
В заключение, ще припомниму че стойността на брутната продукция от отрасъл Селско стопанство за 2020 г. по текущи цени на производител (по окончателни данни) възлиза на 7,798 млрд. лева и се формира от стойността в растениевъдството, която е била 5,212 млрд. лева (с дял 66,8%) и тази в животновъдството – 1,919 млрд. лева (с дял от 24,6%).
За разлика от растениевъдството 2020 г. беше малко по-добра за животновъдите. По данни на Аграрния доклад брутната продукция от подотрасъл Животновъдство е нараснала с 2,8% (с 52,5 млн. лева) на годишна база, като е налице увеличение в стойностно изражение при почти всички поднаправления (едър рогат добитък, свине, овце и кози, производство на мляко).
Спад се наблюдава само при производството на птици и яйца и други продукти от животновъдството.
Цяла България, без София, ще получават регионални помощи след 2023 г.
Общият размер на реализираните посредством продажби селскостопански стоки (продукти от растениевъдството и животновъдството) през 2020 г. възлиза на 6,393 млрд. лева, или 82% от брутната продукция от отрасъл Селското стопанство.
