Независимо от европейското и национално подпомагане в земеделието брутната добавена стойност на отрасъл „Селско стопанство” в икономиката на страната през следващите три години до 2024-а ще бъде под нивата, реализирани през 2017-2018 г. Това се вижда от бюджетната прогноза на министерството на земеделието за периода от 2022 до 2024 г., качена на интернет страницата на ведомството през юли тази година.
Ако през стопанската 2017-2018 г. заетите в агросектора са реализирали добавена стойност в икономиката, надхвърляща 3, 876 милиарда лева по текущи цени, то през 2022 г. експертите очакват това число да бъде едва 3,550 млрд. лв. С тенденции за леко покачване през 2023 г. до 3,6 млрд. лв. и през 2024 г. до 3, 650 млрд. лв. на добавената стойност.
Спад се очаква и в минималния размер на използваната земеделска площ (ИЗП), която през следващите три години ще бъде 50 милиона декара, докато преди четири години тя е надхвърляла 52 милиона декара, както показват данните от Аграрния доклад за този период.
Подобни доклади са важни за подготовката на Стратегическия план
Според икономисти данните за добавената стойност напълно отразяват сегашната структура на земеделието, затова и очакванията за намалението на дела на добавената стойност е обяснимо. Фактът, че докладът е подготвян през първата половина на годината обаче го прави доста неактуален, тъй като той не отразява поскъпването на селскостопанствата продукция, особено на зърнените култури, на което сме свидетели от юли досега, коментираха за Синор.бг от Института по аграрна икономика. Според икономистите информацията за размера на брутната добавена стойност на отрасъла през 2021 г. ще бъде много по-висока от планираното, като има вероятност тя да достигне и 4 милиарда лева. Тези данни обаче са в резултат основно на инфлацията, не на произведените обеми и качеството на селскостопанската продукция, реализирана в сектора. Затова и прогнозните данни за следващите три години до 2024 г. са силно преувеличени, тъй като добавената стойност ще зависи много от инфлацията, а тя няма да бъде преодоляна през следващите две години. Трудно може да се прогнозира и как ще се развива пазарът на зърнени продукти през следващата година.
В бюджетната прогноза 2022 – 2024 г. се натъкваме и на други спорни данни, свързани с броя на земеделските производители в страната. Ако в Аграрния доклад за 2017-2018 г. статистиките даваха информация за общо регистрираните земеделски стопани, то в прогнозния бюджет за следващите три години се посочват само фермерите, които ще получават субсидии.
Заетите в селското стопанство през 2017-2018 г. са надхвърляли 214 хиляди души.В бюджетната прогноза до 2024 г. обаче понятието „заети стопани” не съществува, дава се единствено информация за фермерите, които ще бъдат подпомагани. И през трите години годишно се очаква техният брой да бъде 61 хиляди фермери, при 58 хиляди, допустими за подпомагане за 2021 г.
Докладът на министерството показва още, че с подкрепа на доходите ще бъдат подпомагани по 61 хиляди души през 2022 и 2023 г. Прогноза за 2024 г. не се дава, вероятно защото тогава приключва преходният период, даден от Европейската комисия, след който ще се прилага бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП).
Прогнозният доклад за бюджета в сектор земеделие не дава пояснения и как точно са изчислени стойностите за очаквания предприемачески доход в отрасъл Селско стопанство до 2024 г.
Според доклада през 2022 г. този доход ще бъде 2,45 млрд. лв., през 2023 г- 2,5 млрд. лв., а през 2024 г. – 2,550 млрд. лв.
Колкото до производителността на труда в отрасъл Селско стопанство, изчислена на база „брутна добавена стойност на годишни работни единици (еквивалент на пълна годишна заетост в селското стопанство (ГРЕ)”, то през 2022 г. тя ще бъде 14,80 хил. лева/ГРЕ, през 2023 г. – 15 хил. лв. на ГРЕ, а през 2024 г. 15,20 хил. лв. на ГРЕ.
На база на всичките тези обещания от министерството на земеделието заявяват, че въз основа на тези бюджети през следващите три години ефектът от прилагането на политиките в сектора щели да доведат до следните ползи:
* Осигуряване на хранителна сигурност на страната - достатъчно количество земеделски продукти с гарантирани качество и безопасност;
* Стабилен пазар на земеделски продукти;
* Сигурност на земеползването и подобрена структура на земеделските стопанства;
* Нарастване на консумацията на храни, произведени по биологичен начин;
* Повишаване на доходите от земеделска дейност;
* Опазване и поддържане на националния растителен и животински генофонд;
* Опазване на селските райони с техните културни особености, традиции и бит и предотвратяване обезлюдаването им;
* Опазване на околната среда и биологичното разнообразие;
* Ефективно функционираща системата за съвети в земеделието.
Въпросът, който си задаваме обаче, е дали прогнозите в тези доклади се базират на достоверна статистика. Или документите се пишат под индиго, без да се вниква във факта, че досегашните политики в сектора се крепят на крайно поляризирана система на подпомагане, при която 80% от субсидирането се разпределя между 20% от фермите и фирмите в агросектора.
Екатерина Стоилова
