Съгласно правилата на Европейския съюз, днес Европейската комисия одобри картата за държавните помощи за България, които ще бъдат предоставяни за най-бедните региони в периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2027 г. Преразгледаните насоки за регионална помощ, които бяха приети от Комисията на 19 април 2021 г. и влизат в сила на 1 януари 2022 г., дават възможност на държавите членки да помогнат на най-необлагодетелстваните европейски региони да наваксат и да намалят различията по отношение на икономическото благосъстояние, доходите и безработицата — целите за сближаване, които стоят в основата на Съюза, съобщиха от пресцентъра на ЕК..
За България извън тази карта остава само Югозападният регион - заради столицата и струпването на голяма част от населението в областта.
Целта е държавите-членки да преодолеят структурните предизвикателства като например обезлюдяването и да допринесат пълноценно за екологичния и цифровия преход.
В картата на България за регионални помощи са посочени областите, които отговарят на условията за отпускане на регионална инвестиционна помощ. Описаниса и максималните интензитети на помощта в регионите, отговарящи на условията за отпускане на помощ. Интензитетът на помощта е максималният размер на държавната помощ, която може да бъде отпусната на бенефициент, изразен в процент от допустимите разходи за инвестиции.
Ето и регионите, които отговарят на условията за отпускане на регионална помощ, обхващащи цялото население на България.
Мнението на земеделския бранш за новото управление
Северозападният, Северният централен, Североизточният, Югоизточният и Южният централен регион са сред най-необлагодетелстваните региони в ЕС, като БВП на глава от населението в тях е под 75 % от средния за ЕС. Тези региони отговарят на условията за отпускане на помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС (т.нар. региони от тип „а“), като максималният интензитет на помощта за големи предприятия е 50%.
Също така Комисията одобри увеличаване до 60 % на максималния интензитет на помощта за девет области в тези региони от тип „а“ заради относително голямото обезлюдяване в тях през последното десетилетие (Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Търговище, Ямбол и Смолян).
С оглед на положителното си икономическо развитие Югозападният регион вече не се счита за регион от тип „а“, а за предварително определен регион по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС (регион от тип „в“), както всички региони, които до 2021 г. бяха от тип „а“, а за предстоящия период вече не отговарят на условията за тази категория. Максималните интензитети на помощта за големи предприятия в този регион ще бъдат 20 % до края на 2024 г. и 15 % след тази дата. За две области в Югозападния регион, които са съседни на региони от тип „а“, обаче интензитетът на помощта ще бъде увеличен до 45 %. Комисията одобри също така максимални интензитети на помощта за една област в Югозападния регион (Кюстендил) между 20 и 25 % заради относително голямото обезлюдяване в нея през последното десетилетие.
Във всеки от посочените по-горе региони максималните интензитети на помощта могат да бъдат увеличени с 10 процентни пункта за инвестиции от средни предприятия и с 20 процентни пункта за инвестиции от малки предприятия, когато става въпрос за тяхна първоначална инвестиция с допустими разходи до 50 милиона евро.
Само 9 от 28-те области развиват земеделие
След стартирането на бъдещия териториален план за справедлив преход по линия на Регламентa за Фонда за справедлив преход България ще има възможността да уведоми Комисията за изменение на одобрената днес карта на регионалните помощи с цел евентуално увеличаване на максималния интензитет на помощта в бъдещите области по механизма за справедлив преход, както се посочва за регионите от тип „а“ в преразгледаните насоки за регионална помощ.
Същевременно преразгледаните насоки за регионална помощ съдържат строги мерки, чрез които да се попречи на държавите членки да използват публични средства за стимулиране на изнасянето на работни места от една държава — членка на ЕС, в друга, което е от основно значение за лоялната конкуренция на единния пазар.
Европа винаги е била белязана от значителни регионални различия по отношение на икономическото благосъстояние, доходите и безработицата. Регионалната помощ има за цел да подпомогне икономическото развитие на необлагодетелстваните региони в Европа, като същевременно осигури еднакви условия на конкуренция между държавите членки.
В Насоките за регионална помощ Комисията определя условията, при които регионалната помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, и установява критериите за определяне на регионите, които отговарят на условията, посочени в член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (региони от тип „а“ и от тип „в“ съответно).
В приложенията към насоките са посочени най-необлагодетелстваните региони (т. нар. региони от тип „а“), които включват най-отдалечените региони и регионите, в които БВП на глава от населението е по-малък или равен на 75 % от средния за ЕС, и предварително определените региони от тип „в“, които са бивши региони от тип „а“ и слабо населени региони.
Държавите членки могат да посочат т.нар. региони тип „в“, които не са предварително определени, спазвайки максимално предварително определено покритие за тип „в“ (числата са посочени в приложения I и II към насоките), и в съответствие с определени критерии. Необходимо е държавите членки да представят своето предложение за карти за регионалните помощи на Комисията за одобрение.
