Русия, която е най-големият доставчик на пшеница за Турция, губи конкурентоспособност на този пазар заради високите цени на зърнената култура, коментират от електронното издание IDK. Постоянно повишаващата се ставка на митото върху износа на пшеница от Русия и очакваното налагане на квота за количествата, изпращани за чужбина, тласнаха нагоре цените на зърнената култура в целия регион и принудиха вносителите в Турция да търсят доставки от други източници като Аржентина, Бразилия и Европа. Появиха се информации, че в началото на миналата седмица са били закупени за внос в Турция 2 партиди произведена в Аржентина пшеница с 11,5% протеин на цена от 352 долара за тон CFR. Търговски източници пък съобщиха, че в края на миналата кедмица на Турция е била продадена още една партида пшеница от Южна Америка с бразилски произход, но с доставка през февруари.
Анализатори коментират, че интересът на Турция към южноамериканското зърно е най-малкото необичаен, тъй като според информационната система Global Trade Tracker за периода от 2000 г. досега южната ни съседка е внесла едва 188 031 тона пшеница от Аржентина и 197 150 тона от Бразилия. Достъпът до руската пшеница обаче става все по-съмнителен и това очевидно е принудило турските търговци да търсят алтернативни източници.
Високата ставка на митото върху износа на пшеница от Русия и поредното въвеждане на квота върху доставките за чужбина през втората половина на сезона, чийто размер се обсъжда в момента, вдигат цените на зърнената култура до нива, на които тя не е конкурентоспособна и това означава, че сключването на договори за бъдещи сделки и под въпрос. В момента единствените оферти, които могат да се намерят на пазара в Русия, са на практика само за доставка през декември.
По данни на електронното издание Agricensus през 2020 г. Русия е доставила на Турция 7,72 млн. тона пшеница, или 75% от цялото внесено количество. На второ място е Европейският съюз с 1,33 млн. тона, чиято пшеница с високо протеиново съдържание често е предпочитана на търговете, организирани от държавния Турски съвет по зърното (TMO). Основни доставчици са Германия, Полша, Литва и Латвия.
