В първия ден от началото на 47-я парламент ръководството на Националната федерация „Земеделие и горско стопанство“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ представи девет искания към бъдещото коалиционно управление за политиките в селското стопанство и контрола по хранителната верига.
В официално становище, изпратено до трите политически формации „Продължаваме промяната”, „Има такъв народ”, „БСП за България” и „Демократична България” синдикалистите изразяват позицията си във връзка с коментираните идеи по управлението на селското стопанство и контрол по хранителната верига „от фермата до масата“, изразени при първата среща между политическите партии.
Публикуваме пълния текст на позицията на националната федерация.
„Развиването и укрепването на устойчиво селско стопанство е гарант за продоволствената сигурност на България, а контролът по безопасността на хранителната верига е националната бариера за опазване на живота и здравето на българските граждани от вредни, заразени, негодни храни!
Като социално отговорни представители на работещите в този структуроопределящ за икономиката на страната ни отрасъл, който подсигурява заетост за около 1,4 млн. души постоянно или сезонно, винаги сме настоявали за разработване на национална аграрна политика, която да гарантира неговото устойчиво развитие, което ще допринесе за жизнени селски райони и устойчива заетост.
Извършената реформа в отрасъла след 90-те години на миналия век справедливо възстанови собствеността върху земеделските земи на техните законни собственици. Но за наше огромно съжаление не доведе до създаването на устойчиви земеделски стопанства, които да прилагат модерно земеделие и да се развиват успешно в пазарна среда. Днес основните земеделски стоки и храните, произведени от тях, на българския пазара са внос от трети страни или от вътрешнообщностни доставки.
Отрасълът зависи в огромна степен от изплащане на субсидии в рамките на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на Европейския съюз. Дори и тези субсидии да не са все още изравнени с размера на субсидиите, които получават фермерите в старите страни членки на ЕС през трите програмни периода на ОСП (заедно с програма САПАРД) България получи сериозно финансиране за своето земеделие.
Въпросът е: Как тези милиарди левове бяха усвоявани във времето? Кой получава това финансиране и гарантира ли то подпомагане на доходите на земеделските стопани, каквато е основната цел на ОСП, или създава един процент много богати фермери и 99% оцеляващи на предела да се откажат от тази дейност?
Факт е, че има проблем с финансирането на секторите създаващи заетост – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, черупкови и етерично-маслени култури и тютюн. Тази липса на финансиране води след себе си ниско заплащане на труда и непълна заетост, което генерира нищожни размери на обезщетенията и пенсиите. Това неминуемо се отразява на стандарта на живот на тези лица и на техните семейства. Непълната заетост създава и несигурност в хората, които полагат труд в този изключително важен и жизнено необходим за населението отрасъл на икономиката. Статистиката показва, че все повече средни ферми стават малки, а малките изчезват. Статистиката показва също, че причина за това е липсата на качествена и квалифицирана работна ръка. Българите масово предпочитат да работят в земеделието на старите страни членки на ЕС, където доходите са по-високи, където имат добри условия на труд и където могат да получат сигурност на работното място предвид добре организираната социално-осигурителна система. Ето защо настояваме за:
1. Спешно изработване на национална аграрна политика, която да се отрази в националния стратегически план за новия програмен период на ОСП. Ключовите документи в сектора следва да гарантират продоволствената сигурност на страната ни. Тази нужда се доказва в условията на безпрецедентна здравна криза, която затвори граници и затрудни транспорта на стоки от първа необходимост.
Обръщението на Кирил Петков към депутатите от 47-я парламент
2. Продължаване на политиката на служебното правителство относно приемане и въвеждане на социалната условност в ОСП. Важно е да вземете политическо решение за въвеждане на необходимите механизми в Националния стратегически план по ОСП, чрез които ще се гарантира постигане на целите на социалната условност – достойни заплати на наетите работници в отрасъла, здравословни и безопасни условия на труд и качествено професионално обучение и квалификация от 1 януари 2023 година.
3. Използване на всички законови и нормативни възможности за изготвяне на Националния стратегически план по ОСП в посока да гарантира реално подпомагане на доходите на българските фермери от секторите създаващи заетост – биологично производство, животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, на черупкови и етерично-маслени култури. В механизма на изчисляване на ставките на отделен ред да се гарантират разходите за работни заплати и социалноосигурителни и здравни вноски на наетите работници и самоосигуряващите се стопани. Това ще създаде възможност за излизане от кризата с липсата на работници в тези сектори. Въвеждане таван на директните плащания, за да се насочи ресурс към браншовете, създаващи заетост и жизнени селски райони.
4. Създаване със закон на Българска земеделска камара на трипартитен принцип, като в нея членуват национално представителните синдикати и по един представител за всеки бранш по хранителната верига. Всички фермери и преработватели, които получават финансиране по ОСП, да членуват задължително в съответния бранш на дейност-член на камарата. Можем да вземем опита на Австрия и Франция, където има много добър социален диалог в полза на всички заинтересовани страни. За целите на ефективното сътрудничество земеделската камара може да координира нуждите от работна ръка във всички общини. Камарата може да организира логистиката и реализацията на продукцията на дребните стопанства. Тези собственици са и най-уязвими в социално-осигурителен аспект, тъй като се осигуряват на нива под минималната работна заплата. В допълнение предвид това, че българските фермери и преработватели ползват публични средства от европейския земеделски фонд и бюджета на държавата, трябва да се гарантира възможност всички български граждани да контролират как се харчат тези средства.
5. Създаване на дигитална земеделска платформа – единно дигитално пространство, в което се събира цялостна информация и провежда мониторинг на заетостта и нуждите от такава в България. В момента част от тази дейност се извършва от електронна платформа на Агенция по заетостта. От друга страна има модул за българско производство на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите. Разпръснатостта не позволява да се провежда единна политика и да се следи за последователни действия, които да доведат до търсения резултат. Създаването на тази дигитална платформа ще допринесе за изсветляване на заетостта в отрасъла, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция – една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е факт и работи.
6. Въвеждане на електронна трудова книжка, в която да се отчита всеки отработен час и по този начин работникът придобива възможност за натрупване на трудов стаж, което е по-правилният и честен подход за всички работещи в отрасъла. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и ценени. Отново пример е Франция, където заетите наши сънародници имат осигурителен номер в Земеделската осигурителна каса и всеки отработен час се натрупва. Това създава предпоставка за пълни осигурителни права, включително и получаване на обезщетение за безработица при отработени по-малко от 12 месеца. У нас това е невъзможно, поради което системата ни е напълно неподходяща за дейностите със сезонен характер. Време е недоносчето „еднодневен трудов договор без трудов стаж“ да бъде премахнато от българското законодателство.
7. Предлагаме да се помисли за преминаване към патентен данък за малките и средни ферми и преработватели. От години КТ „Подкрепа“ настоява и за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Необходимо е да се положат значими усилия по отношение на техните доходи, тъй като това ще е следващата вълна социално слаби пенсионери, които ще тежат на националната осигурителна система. Тези работници биха могли да бъдат източник на приходи за държавния бюджет, НОИ и НЗОК.
8. Селско стопанство, гарантиращо продоволствена сигурност и жизнени селски райони, зависи от устойчиво управление на почвените и водните ресурси. България разполага със значителна по мащаби хидромелиоративна инфраструктура, която в миналото е била основа за ускорено развитие на отрасъла. Днес е в упадък, а българското земеделие ще става все по-зависимо от климатичните промени. Необходимо е изработване на ясна стратегия с визия за възстановяване на ефективен и ефикасен хидромелиоративен сектор за икономически жизнеспособно, конкурентно земеделие, устойчиво на въздействията от изменението на климата и не на последно място да се осигури ефективна превенция и защита от вредното въздействие на водите. Създаване на силни жизнеспособни национални програми за образование и професионално обучение, които да са насочени към практическите участници в процеса. Стабилизиране на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД, което стопанисва хидромелиоративния фонд на страната ни и е елемент от националната сигурност. Подсигуряване на средства за възстановяване на държавната хидромелиоративна инфраструктура. Пълен анализ на финансово-икономическото състояние и перспективите за развитие. Назначаване с прозрачна процедура на доказан професионалист в сферата на хидромелиорациите, който с авторитет и отдаденост, необременен от съмнения за корупционни зависимости, ще управлява дружеството.
9. Извеждане на Българската агенция по безопасност на храните от Министерството на земеделието, храните и горите. Още със създаването на агенцията нашата федерация настояваше тя да бъде на пряко подчинение на Министерския съвет предвид важните и функции свързани с националната сигурност на страната ни. Българската агенция по безопасност на храните е единственият компетентен орган, който носи отговорността за здравето и безопасността на българските и европейски граждани, тъй като България е външна граница за ЕС. Финансовите ограничения още от момента на нейното създаване предопределиха плачевната материална база и лошите условия на труд на служителите на БАБХ. Въпреки това те ежедневно работят на терен както в борбата със заболяванията и унищожаване на огнищата на възникнали зарази, така и за осъществяване на официален контрол. Те работят при изключителна натовареност във високо рискова среда без застраховка „Живот“, изложени са на опасности от зарази, подложени на психически стрес, като непрекъснато им се вменяват нови отговорности и задължения. А в действителност това са едни от най-ниско платените работещи в българската държавна администрация с контролни функции. Крайно време е и в БАБХ да се въведе адекватно и достойно заплащане на труда, отговарящо на високите отговорности, които имат служителите, изпълняващи официален контрол и защита на външната граница на ЕС и опазване на националната ни сигурност. Като администрация пряко подчинена на МС тази ключова структура ще има самостоятелен бюджет, който ще гарантира финансови средства за изпълнение на всички вменени ѝ с европейски нормативни актове и документи важни дейности за контрол по хранителната верига „ от фермата до масата“.
Уважаеми дами и господа,
Надяваме се с действията си да покажете воля и да изпълните заявеното намерение да изготвите и изпълните политика и програма за развитие на отрасъл селско стопанство и качествен контрол по хранителната верига „от фермата до масата“, които да гарантират продоволствената сигурност на страната ни и защита на националната ни сигурност. Ние като отговорни представители на работещите в отрасъла и предприятията и администрациите, които го обслужват, както винаги ще бъдем коректен партньор и коректив със своята експертиза с единствена цел защита правата и свободите на българските работници. Всички ние имаме интерес от повишената устойчивост на бизнеса в отрасъла, което ще доведе до повече сигурност на заетите, а това ще бъде гарант за съживяване на селските райони на България.
