Начало » Новини » Страната
06.05.2019 г.

Честит Гергьовден!

Светецът е покровител на земеделци, скотовъди и войници
Честит Гергьовден!

Днес честваме Гергьовден, един от най-големите празници в народния календар и най-почитаният ден от пролетта. Познат е още с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, а сред мюсюлманите и като Хъдърлез и Адрелѐс. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. На този ден празнуват Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела и производните им имена.

Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Освен това е и патрон на храбростта и на българската армия. Обезсмъртен в мита за свети Георги и ламята, години по-късно той става покровител не само на България, но и на Англия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е от славянски произход, но има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити.

Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила. На някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода, с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.

След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях, момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени.

На Гергьовден повсеместно се правят и люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво - момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, свързани с любовта между младите.

Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците (мамници и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се също, че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

Св. Георги е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

Първото обредно доене на овцете се прави на Гергьовден. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята.

Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото „... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото.“ Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд (в който също има зеленина) и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода“), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки“). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Празничната трапеза е общо селска и се прави извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обреди, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

В източноправославната религия свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 г. – 23 април 303 г. или 6 май 303 г. по нов стил) е един от най-почитаните светци, мъченик за христовата вяра. По времето на император Диоклециан Георги е бил войник в Римската империя, а животът му е изпъстрен с изключителни дела. Мощите на свети Георги са погребани в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Най-голямото е преборването на змея, който живеел в езеро до палестинския град Вирит. Затова и на иконите Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убития от него змей. Според преданието змеят всеки ден взимал жертви и когато хората помолили техния владетел за помощ, той се разпоредил да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед, той уверил хората, че когато дойде неговият ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището.

Всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на владетеля. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото. Когато змеят излязъл, се появил свети Георги, яхнал бял кон, който отишъл при девойката и я попитал защо стои там и плаче. Разказвайки му историята на градчето, тя го предупредила бързо да бяга, защото ламята всеки момент щяла да дойде. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея за пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но свети Георги им казал да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло.

На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията майка и друга една на името на свети Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.

Честит Гергьовден!
3784

Последни материали
Виж
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 10-13 декември 2019 година
Никой не търси хлебна пшеница на борсата
Проект на ЕИБ и Еврокомисията
Младите фермери се разминаха със европейски заеми през гръцки банки
При еднакви изисквания за произвежданите храни субсидиите им са едва половината от средните за ЕС
Източноевропейски фермери винят лидерите на ЕС в неспазване на обещания
Вероятността за поредното блокиране на пазара на земеделски земи в страната нараства
Украински депутати внесоха 4500 поправки за второто четене на закона за земята
Дискусия за стратегическите планове в ЕС
Не е сигурно, че директните плащания ще са в основата на бюджета на ОСП след 2022 г.
След поредния скандал
Агенцията по храните със закъснение ще проверява всяка пратка с пилешко месо от Полша
Свързани материали
Виж
Празнуват пастирите и воините
Да ни е честит Гергьовден!
Отсрочка
Зелените плащания ще се пуснат след Гергьовден
Християнски празници
На Гергьовден ливадите са покрити с блага роса
Прогноза за времето
Фермерите да очакват дъжд по Гергьовден
Християнски празници
Честит Гергьовден, овцевъди!
Цени на агнешко в търговската мрежа
Търговията на едро с цяло агне се задържа в ценовия диапазон от 11,85 - 13,80 лв./кг
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам