За разлика от много вредители, ябълковият плодов червей не се появява в началото на пролеттта – летежът му настъпва през месец май. Разпространен е масово в цялата страна. Неговата вредност се проявява особено силно в горещо и сухо лято и нанася най-сериозни щети в Южна България. При масово размножаване може да унищожи повече от половината реколта, когато не се вземат необходимите мерки.
Защо гният ябълките на дървото – причини, профилактика и борба
Гъсеницата на ябълковия плодов червей поврежда преди всичко плодовете на ябълката, но напада също сливата, крушата, кайсията, прасковата, а понякога и ореха.
Описание
Възрастните насекоми са нощни пеперуди със сиво-кафяв цвят. Тази окраска е трудно забележима и им помага лесно да се прикриват върху короната на дърветата.
Тялото на възрастните индивиди има дължина около 10 мм, а размахът на крилата е 15-22 мм. Предните крила са удължени, сиви на цвят с напречно извити кафяви линии и жълто-кафяви овални петна по краищата. Задните крила са по-светли, по-къси от предните и с ресни по края.
Ларвите на вредителя са гъсеници с дължина 12-18 мм. Гърбът и страните им са бледорозови, главата и предната част са кафяви, а тялото отдолу е светложълто.
Яйцата на вредителите са кръгли, плоски, с диаметър около 1 мм, бледозелени. Те са незабележими по листата и плодовете и наподобяват дребни восъчни капчици.
У нас ябълковият плодов червей развива две поколения, като самките снасят около 100, а при благоприятни условия до 200 яйца по листата, завръзите и младите стъбла.
За една-две седмици (зависи от температурата на въздуха) се излюпват малки гъсенички. Те пълзят известно време в търсене на плодове, вгризват се в тях, покривайки входа с огризките, свързани с паяжина. Живеят най-напред под кожата, а след това проникват по-дълбоко в плодовете, хранейки се с пулпата, а когато достигнат семенните камери – изгризват семената.
Гъсениците най-често се вгризват на местата на съприкосновение на два плода или на плод с лист и често повредата остава незабелязана. Това обстоятелство внася спокойствие и едва тогава, когато гъсениците станат големи – забелязваме присъствието на вредителите и щетите, които са нанесли, а това закъснение им дава преднина от 10-15 дни.
Гъсениците се развиват за 30-40 дни, като в периода на своето развитие повреждат 2-3 едри плода или 3-5 по-дребни. Те узряват преждевременно и окапват.
След като се развият напълно, гъсениците напускат повредените плодове, правят си пашкули на подходящи места и там зимуват – в старата и напукана кора на дърветата, по подпорите, в почвата, около основата на стъблата, в амбалажа и хранилищата.
Мерки за борба
Борбата с ябълковия плодов червей е много трудна, защото имат скрит начин на живот през по-голямата част от развитието на ларвата и изключително дълъг период на вредна дейност.
Основна грешка в борбата с вредителя е ранното преустановяване на третиранията срещу второто поколение, което причинява много големи щети. Гъсеницата вреди от май до края на септември.
Избавяне от ябълковия плодов червей е възможно, но са необходими комплексни мерки.
1. Есенното обработване на почвата около стволовете с обръщане, за да останат гъсениците по-дълбоко, което ще затрудни излитането на пеперудите след излизане от какавидите.
2. Редовно събиране, изнасяне извън участъка и унищожаване на падналите увредени плодове, което преустановява повторното им връщане и повреждане на нови. По възможност трябва да се свалят и червивите, които са все още на дървото.
3. Дървета, на които вече са налични щети, се използват пояси през втората половина на юни, направени от велпапе или от тъкана плътна материя с ширина 10-12 см. Те се привързват плътно към ствола и в тях влизат гъсениците, правят пашкул и остават да зимуват. След прибиране на реколтата се изнасят и изгарят. Това ограничава плътността на разпространение на вредителите.
4. В борбата с ябълковия плодов червей могат да се прилагат и народни средства – настойки и отвари от различни растения. За целта се използват листа от репей, пелин, домати, обвивки от чесън и лук и др. Тези методи за борба работят, особено ако ги прилагаме навременно като превантивни мерки.
5. Остъргване кората на старите дървета и обеззаразяване.
6. Основно средство е използването на химични и биологични препарати, които имат различно действие:
– синтетични пиретроиди, които имат контактно и стомашно действие, прилагат се еднократно – Талстар 10 ЕК, Карате Зеон 5 КС (широкоспектърен), Децис 2,5 ЕК, Суми Алфа 5 ЕК;
– инхибитори на хитиновия синтез, засягащи вредителите за по-дълъг период – Димилин 48 СК, който действа контактно на яйцата и стомашно на ларвите им;
– контактни фосфороорганични инсектициди – Дурсбан 4 ЕК, Агрия 1050, Екалукс 25 ЕК и др.
Прилагането на допълнителни мерки – обеззаразяването на плодохранилищата и амбалажа ще ограничи разпространението на опасните вредители.
