В заглавието са думи от известна песен, възхваляваща труда на земеделеца, засяващ нивата. Иде време за сеитба и каквото засеем, това ще пожънем. Качествените сортови семена, чисти от зараза са неотменно условие за добър посев и високи добиви. Във връзка с това стопаните трябва да знаят за опасността от болести, чиито причинители се пренасят със семената. Такива са гъбните болести (микози), известни като главни, за които Синор БГ вече е писал. Настоящата публикация обръща внимание на необходимостта от качествен контрол и експертиза, защото при осъществена зараза лечебни средства за растенията в посевите няма.
Гъбни болести, застрашаващи житните посеви със слята повърхност
Заразата от твърда главня (Tilletia levis, Tilletia tritici) е повърхностна върху семенната обвивка. По време на вършитбата от разрушените болни семена се разпръскват т. нар. хламидоспори, които като тъмен прашец се задържат в браздичката на здравите семена. След сеитбата хламидоспорите попадат в почвата, прорастват и от тях се развиват т. нар. базидии. Това е началото на новия инфекциозен цикъл. Хифите осъшествяват полово процес (копулират) помежду си и дават начало на хиви, които заразяват младите житни кълнове в новия посев. Такъв заразен цикъл имат и други главни като вджуджаващата (T. contraversa) и индийската главня (T. indica = Neosoma indica). При стъблената главня (Urocystis tritici = Tuborcinia tritici) заразата също е външна и става по време на жътвата и вършитбата.
При праховитата главня (Ustilago tritici) заразата е вътрешна (т. нар. почиващ мицел). Тя може да засегне зародишната пъпка, зародишните коренчета и щитчето (скутелум). В сухите семена причинителят на болестта запазва жизнеността си над три години. В житните растения той постепенно обхваща тяхното стъбло. Младите растения остават нямат признаци на заболяване.
Вътрешна е заразата и при болестите с причинители гъби от род Fusarium, известни като фузариози. Заразяването става от цъфтежа на житните до прибирането на реколтата. В зависивмост от това тя е вътрешна или външна (повърхностна). При септориозите гъбата Septoria nodorum може да причини загиване на младите растения. Заразата е по покривните тъкани и в т. нар. ендосперм на семената. Причинителите на чернилката (Alternaria, Cladoeporium, Stemphylium) се запазват в покривните тъкани. Развитието им е възможно поради проникването на хранителни вещества от растителната повърхност.
При бактериозите по пшеницата, причинявани от Pseudomonas syringae pv. atrofaciens и Xanthomonas campestris pv. translucens, заразата може да засегне зародиша, ендосперма или покривните тъкани. Това зависи от времето на заразяване.
Описаните накратко възможности за запазване на заразата от различни патогени в посевния материал и съответно за подновяване на болестния цикъл в новите посеви стават действителност, когато стопаните подхождат без необходимото внимание за осигуряване на качествен и чист от зараза посевен материал. Такъв може да бъде осигурен след: експертиза от специалист фитопатолог, познаващ добре болестите по растенията и разполагащ с възможности за осъществяване на експертизата; третиране на растенията с фунгициди; обследване на семепроизводствените посеви и бракуване на участъците със заболели растения.
След жътвата семената подлежат на почистване и преглед със съответната техника. Обеззаразяването им с фунгициди е допълнителна гаранция срещу опазването на младите растения в полски условия.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗ „Никола Пушкаров“
София
