Бактериален пригор

За първи път Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al. е открит през 1989 г. по дюла и круша в района на Пловдив. По-късно заразата е установена и в други райони на страната. През 2007 г. опасната зараза унищожава 70-80 % от градините с ябълки, круши и дюли отново в Пловдивско. С официално писмо до Министерството на земеделието и горите (техните собственици са поискали щетите да бъдат описани от оторизирана комисия и да им бъдат изплатени обезщетения). Повечето от стопаните са били принудени заради заразата да изрежат дръвчетата до дънер. Потърпевшите обвиняват министерството на земеделието за ситуацията, която определят като бедствие. Заразата тлее от години, но никой от министерството не е направил никакви стъпки да я обяви и да започне борба за унищожаването й. Всички потърпевши са готови да търсят възмездие за бездействието на българските власти и от Европейската комисия

Ограничения в подвижното пчеларство (преместването на пчели) в Швейцария през 2008 година са въведени с цел да се избегне въвеждането и разпространението на бактериалния пригор от пчелите. Като се има предвид темповете на разпространение на заболяването (Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al.) в голямата част от германската част на Швейцария, пчелите вече не играят онази важна роля, която те заемаха в биологическото равновесие преди прогресивното развитие на бактериалния пригор се съобщава в едно от комюникетата. След 2007 година атаките на бактериалния пригор са доста тежки, заболяването равномерно достигна областите на защитените зони, като кантоните Берн [Bern] и Гризон [Grisons] бяха изключени от 1 октомври 2007 година от защитената зона.

Бактериалния пригор [Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al.] се смята за едно от най-опасните заболявания по овощните култури, което нанася поражения не само върху културните растения, а и върху диворастящите растения от семейство розоцветни. Независимо от значителните усилия за борба с бактериалния пригор в целия свят, болестта нанася все по-големи загуби и унищожава плодните дървета.

За първи път за това заболяване се споменава в ХVІІІ век в източната част на САЩ, щата Ню Йорк. През последните няколко години огнища от това заболяване са регистрирани в Югославия, Южна Италия, Бермудските острови, Хаити, Зимбабве, Латвия. През 2008 година е отбелязано в Белорусия. През 1991 година бактериалния пригор нанася голям удар в щата Мичиган, където загубите се оценяват на повече от 3 млн. долара.

Симптоми. Бактерията напада цвета, листата, плодовете, клонките и стъблата на чувствителните растения. Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Болните органи имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта “огнен пригор”. Младите зелени плодове почерняват, но не окапват и остават по клонките. Не се заразяват започналите да зазряват и вече узрелите плодове. Когато се нападнат младите листа се развива некроза между главните нерви. Младите още сочни леторасти се заразяват от върха или чрез болните цветове и листа и от тях бактерията преминава по основните носещи клонки. При силно нападение се заразява стволът, а понякога и корените, което води до загиване на дърветата. От повредените органи се отделя бактериен ексудат, съдържащ множество бактерийни клетки. Отначалото той е безцветен, по-късно потъмнява и засъхва под формата на янтарножълти капчици.