Да не сме на мястото на служебния министър Христо Бозуков по време на утрешната среща с представители на браншовите организации в сектора, на която ще се обсъжда отпадането на проекта за инвестиции в напояването от Националния план за възстановяване и устойчивост на земеделието, предложен миналата седмица от служебния кабинет. Ще припомним, че поради недостатъчна обосновка за този проект има опасност Еврокомисията да не одобри бюджета, поискан от страната ни за възстановяване на магистралните напоителни системи в страната. Още по-голям е проблемът, че с по този начин предварителния бюджет от около 850 лв. за бранша ще бъде намален близо двойно.
Фермерите са критично настроени най-вече заради кризата от миналата година, когато сушата порази хиляди стопанства в страната, без държавата да реагира адекватно на създалото се положение. В тази връзка преди дни ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ е представило в агроминистерството официалната си позиция по повод коригирания вариант на плана. Самата позиция беше качена днес на страницата на асоциацията.
Насрочената за 26 юли среща, предизвикана от бранша
Преди да представим пълния текст, акцентираме върху огромен проблем, трупан десетилетия от всички правителства досега, за който не е намерен разумен механизъм за разрешаването му. Ето и частта от позицията на НАЗ, акцентиращ върху този проблем – „Необходимо е да се подчертае, че водата в непосредствено бъдеще ще увеличава все повече своята стойност. Съгласно доклада на ООН по-голямата част от света ще живее във воден стрес през следващите години и в определени периоди търсенето на вода ще надвишава предлагането. В момента водите на България изтичат за захранване на добре организираната хидромелиоративна мрежа на Гърция и Турция и служат за напояване на посеви, зеленчукови и овощни градини”.
Ето и цялостната позиция, която ръководството на НАЗ ще разисква утре с администрацията на министерството на земеделието и с министъра на еврофондовете Атанас Пеканов.
„НАЗ категорично се противопоставя на липсата на бюджет за стратегическо развитие на поливното земеделие на Република България и настоява за възстановяване на първоначално заделения бюджет в размер на 847.9 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура в страната. С оглед на избягване на порочни корупционни практики при изграждане на инфраструктурни проекти НАЗ изисква наличието на засилен контрол и надзор за съблюдаване на целевото и ефективно разходване на средствата по първоначално заложения проект за напояване в предходната версия на НПВУ.
Съгласно последната версия на НПВУ компонентът „Устойчиво селско стопанство“ цели повишаване на устойчивото управление и конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на икономическата устойчивост на земеделските стопанства и на отрасъла като цяло в контекста на климатичните промени и съхранението на характеристики на околната среда. НАЗ твърдо заявява, че тези цели не могат да бъдат постигнати без развитието на поливното земеделие в страната. В контекста на климатичните промени и трайните тенденции за засушаване на територията на страната, не е възможно аграрният сектор да бъде икономически устойчив, ако не се създадат условия за системно и постоянно увеличаване на поливните селскостопански площи.
НАЗ подчертава, че конкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанския сектор са неразривно свързани с подобряване на условията за поливно земеделие и увеличаване на поливните площи. Напояването, устойчивото управление на водите и икономиите на вода в селското стопанство следва да бъдат стратегически национален приоритет, тъй като от тези фактори ще зависи в близко бъдеще продоволствената сигурност на страната.
Съгласно специален доклад на ООН за сушата, публикуван през юли 2021 г., се очаква България, като част от по-широкия Дунавски басейн, да е сред най-засегнатите от засушавания страни в света през следващите години. Значителни части от Дунавския басейн са засегнати от суша през последните години – особено през 2003, 2007, 2012, 2015 и 2017 г. Очаква се честотата на засушаване да се увеличи особено през лятото и особено в югоизточните части на Дунавския басейн, където попадат засегнатите територии от България. Агенцията на ООН, отговорна за ръководството на глобалното управление на риска от бедствия, предупреждава в своя специален доклад, че сушата засяга повече хора, отколкото която и да е друга бавно настъпваща катастрофа, и ще определи хода на човешкото развитие през следващите години при влошаване на климатичните ситуации. Сушата ще се превърне в следващата пандемия и няма ваксина, която да я излекува. До този момент сушата пряко е засегнала 1,5 млрд. души през този век и този брой ще нарасне драстично, освен ако светът не подобри управлението на този риск, разбирането на първопричините му и предприемането на действия за тяхното спиране.
НАЗ припомня тежката суша в страната през изминалата 2020 година, която нанесе трайни негативни икономически последствия за целия аграрен сектор. Критичният спад в добивите и производството на селскостопански култури доведе до междуфирмена задлъжнялост и фалити на стопанствата, намаляване на рентите, невъзможност за залагане на качествено производство за следващата селскостопанска година и др. Ще са необходими няколко последователни добри селскостопански години, за да могат земеделските стопани да преодолеят тежките икономически сътресения, нанесени от сушата през 2020 г.
НАЗ счита, че проектът за „Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени“ отговаря на заложените от ЕК цели по Механизма за възстановяване и устойчивост, като допринася за устойчивото управление на водите в страната, смекчаване на негативното въздействие върху климата и адаптиране към последиците от неговото изменение, адресирайки същевременно и предизвикателствата, свързани с осъществяването на зеления преход по отношение на ефективното управление на природните ресурси.
В заключение членовете на НАЗ изтъкват, че българските земеделски стопани от секторите зеленчукопроизводство, овощарство, зърнопроизводство изпитват остра нужда от съвременни и модерни методи за напояване на селскостопанските култури. Единственият възможен път за установяване на устойчиво българско селско стопанство минава неминуемо през развитието и модернизирането на поливното земеделие в страната.
НАЗ счита, че България не бива да пропуска своя шанс, за по-ускорено възстановяване на хидромелиоративната мрежа в страната и навременно справяне с негативните ефекти от климатичните промени.
