Ревизираният План за възстановяване и устойчивост на България включва 11 нови проекта и 7 реформи, срещу които страната ни ще получи 12,6 млрд. лева. Общо проектите за изпълнение през следващите години стават 57, а реформите – 43, като се очаква да бъдат активирани още около 8 милиарда лева национално съфинансиране през държавния бюджет и частни инвестиции, така че общият икономически импулс от този план да бъде около 20 млрд. лева. Това съобщи вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет, след като във вторник новата версия на Плана беше качена за обществено обсъждане.
Пеканов разсея съмненията, че има риск за вливането на тези средства в икономиката. „Парите за България са сигурни и чакат да постигнем консенсус по предложения от нас план, а това ще стане, след като той бъде изпратен и одобрен от Европейската комисия. Другите страни също все още не са получили техните средства. От една страна, споделям желанието да бързаме, но от друга страна индикациите, които сме получавали и от европейските институции, винаги са били, че по-важна е не бързината, а да представим план, който да отговаря на амбициите и да предвижда използване на тези средства по най-добрия възможен начин“, допълни още министърът.
„За съжаление проектът за напоителните системи не беше развит и защитен добре при встъпването ми в длъжност”, обясни Пеканов. И допълни, че липсват нужните за такъв грандиозен проект обосновки пред Европейската комисия за това как той не би навредил на околната среда, т.е. липсва оценка на въздействието върху околната среда. С този проект България е рискувала да се забави с плана още месеци, затова и кабинетът е решил да го премахне. И допълни, че сходен проект за напояване, предложен от Румъния, също е премахнат заради рискове за околната среда. Като компенсация е предложено да се създаде Фонд за модeрнизиране на селското стопанство, посочи още министърът.
Министърът обясни още, че програмата за подкрепа за развитие на индустриални паркове е променена с цел по-цялостно развитие на тези паркове, а като партньор се включва Европейската инвестиционна банка, обясни вицепремиерът.
Увеличава се ресурсът за Програмата за икономическа трансформация, като в нея има три фонда – растеж и иновации, зелен преход и кръгова икономика, инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация.
„Тук се въвежда именно такъв модел на финансови инструменти, които да гарантират, че средствата се използват по по-добър начин и в такива бизнеси, които носят възвръщаемост. В същото време е неимоверно важно да осигурим бърза подкрепа и безвъзмездна подкрепа за бизнеса, като тук остават да се намери точният баланс между грантове и финансови инструменти, който все още търсим“, обясни вицепремиерът.
Атанас Пеканов посочи още, че в сферата на енергетиката е направено много – въведени са три нови проекта, които да удовлетворят изискванията за развитие на алтернативни енергийни мощности в бъдещето.
Земеделският бранш и неговите очаквания
„В същото време прекалибрираме програмата за саниране, като отпадат 200 млн. лева за саниране на еднофамилни къщи, тъй като имаше съмнения дали именно тези бенефициенти имат нужда от тези средства. Въвежда се и 15% съфинансиране за къщите от по-висок енергиен клас. Увеличаваме 7 пъти бюджета за програмата за финансиране на ВЕИ на покривите на жилищните сгради и почти двукратно тавана за финансиране на даден проект. По другите проекти приехме някои ограничения в бюджета, тъй като трябваше да намерим нужните ресурси. Разширява се компонента „Биоразнообразието“ е един нов проект за гарантиране и възстановяване на екосистемите“, поясни още министър Пеканов.
Остават няколко червени линии между България и службите на ЕК по отношение на енергетиката, сподели служебният заместник министър-председател. „Бъдещето на въглищните региони е един от трудните въпроси с дългосрочни последици за съответните региони в България. Неслучайно призовавам партиите да водим дискусии по този въпрос. Решенията е редно да бъдат взети от демократично избраните представители. Проектите в Плана ще се изпълняват през следващите 7 години и е редно да има приемственост със следващото регулярно правителство, което да е съгласно с тези решения“, коментира той.
Служебното правителство е успяло да намали съсредоточаването на големи ресурси в столицата. „Имаше два специфични проекта за София за около 500 милиона лева, които сега биват намалени с 200 милиона лева, като запазихме проекта за метрото“, коментира той.
Вицепремиерът сподели, че се включват два нови проекта в сферата на бизнес средата – център за наблюдение на рисковете и система за киберсигурност, но и важни реформи, които ще са насочени най-иновативните компании и ще им помогнат да се развиват в България, като тук са изслушани техните нужди и са отразени някои от техните проблеми.
„Друга реформа залага създаването на Съвет за икономически анализи, в който да влизат водещи български икономисти, които преподават в престижни университети. Лично разписах тази реформа, защото смятам, че ще е изключително полезно подобни експерти да могат да изготвят и публикуват годишен доклад за предизвикателствата и решенията пред българската икономика и общество – нещо, което често липсва в страната ни, и е липсвало и при изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост сега“, разказа Пеканов и посочи, че благодарение на първоначалната работа именно на такъв съвет е изготвен Планът за възстановяване и устойчивост на Гърция.
В компонента социално включване са заложени два нови проекта – модернизиране на материалната база за Агенцията за социално подпомагане, както и за модернизация на Агенцията по заетостта. Още една важна реформа беше предложена от колегите от МТСП – за индексиране на гарантирания минимален доход, която адресира дългогодишна критика към страната ни, по отношение на липсата на такава индексация и съответно на нужните средства за социално изключените ни граждани“, разказа още Пеканов.
„В сферата на здравеопазването също има два нови проекта – за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ – HEMS, както и за националната дигитална платформа за диагностика“, посочи Пеканов и добави, че са преработени и текущи проекти, а компонента е увеличен със 170 млн. лева.
„Моето мнение е, че следващото българско правителство трябва да работи и по активиране на заемната част по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са заеми, които да се влеят сега в икономиката ни и да бъдат изплатени далеч във времето. Икономически именно този подход има смисъл и много други страни в ЕС също го използват. Това ще даде възможност и на проекти, които към момента не са влезли в Плана, да бъдат включени“, каза още той.
„Много е важна приемствеността – затова отправих апел към политическите партии да обсъдим двете горещи теми, които остават на масата – едната е в сферата на енергетиката, другата е по отношение на върховенството на закона. Планът изисква да заложим амбициозни реформи, които ще се случат в следващите години. Не е редно един служебен кабинет да заложи такива въпроси от политически характер и трябва да има приемственост и дискусии, за да се реши как ще бъдат адресирани нуждите от такива по-големи амбиции в тези сфери“, обобщи Пеканов.
