По-големите язовири, които се ползват за напояване, са пълни средно на 62% от общия си обем, посочват данните на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) към 24 март.
Пред преливане е язовир „Пчелина“ в област Перник, който се източва. При 54,2 млн. куб. м. общ обем, вчера той е бил запълнен на 99,75%.
Сравнително малкият яз. „Домлян“ (26 млн. куб. м. об. об.) в Средна гора е на 93% запълнен и също се източва.
В най-големия язовир за напояване в Южна България – „Жребчево“ (400 млн. куб.м.), има 347,4 млн. кубика вода, което представлява близо 87% от общия му обем. В него се втичат денонощно към 16 кубика в секунда, толкова се и изтичат.
Следващият по обем на юг от Стара планина - язовир „Пясъчник“ (206,5 млн. куб. м.), който почти няма собствен водосбор, е запълнен едва на 21,8%, което е най-ниското ниво сред всички язовири на „Напоителни системи“. Преди години той осигуряваше вода за пловдивското поле от Съединение до Раковски, но след демонтажа на помпената станция, която през зимата го зареждаше, лека-полека се пресуши. Според спечелената миналата година обществена поръчка за изграждане на нова помпена станция, обектът трябва да е готов до края на октомври 2027 г. Дотогава земеделските производители ще разчитат на вода от енергийната каскада Белмекен – Сестримо. (Яз. „Белмекен“ е на близо 55% и се източва.)
Със слаба запълняемост от около 25% са още язовирите „Рабиша“ и „Бели Лом“.
Пазарджишкият яз. „Тополница“ с общ обем от 137,1 млн. е на 88,4%.
Изравнителният язовир „Цонево“ във Варненско (330 млн. общ обем) е запълнен на 44,67%, а средноденонощният му приток е близо 6 куб.м в секунда.
Язовирите „Ястребино“ и „Сопот“, които са с обеми от 61-62 млн. кубика, са запълнени съответно на 63 и 71 процента.
„Горни Дъбник“ в област Плевен (130 млн. кубика общ обем) е на 38%.
