С новата Обща селскостопанска политика за пръв път се поставя акцент върху условията на труд в земеделието, необходима е добра координация и оперативни решения. Това е посочил по време на тринадесетото заседание на Тематичната работна група за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г. зам. министърът на земеделието Георги Събев.
„Социалната условност” ще се прилага от 2025 г., но не се предвижда тя да създава допълнителна административна тежест. Съгласно новото споразумение, земеделските стопани, получаващи директни плащания, ще трябва да гарантират подходящи условия на заетост.
„С приемането на законодателния пакет за ОСП се създава правната база за доразработването, комуникирането и прилагането на Стратегическия план. Той следва да съдържа всички необходими елементи за въвеждането и изпълнението секторните интервенции, развитие на селските райони и на директни плащания“, посочи заместник-министърът на земеделието Георги Събев.
Той представи най-важните моменти от постигнатото политическо споразумение в рамките на Съвета на ЕС, по отношение на новата ОСП.
Заместник-министър Събев обясни, че поне 35% от общия принос от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за Стратегическия план по ОСП следва да бъде запазен за интервенции, насочени към специфични цели. Те трябва да са свързани с околната среда и климата, включително районите с природни ограничения. „В регламента ще бъде включен списък на интервенциите, които държавите могат да отчитат като допринасящи за целите на климата и околната среда“, поясни той.
Предвижда се да се предоставя и подкрепа за инвестиции в напояване, където такова съществува или предстои да бъде създадено, при постигнато съгласие за по-висок интензитет на помощта.
По време на ТРГ заместник-министър Явор Гечев заяви, че екипите на министерствата на земеделието и на околната среда и водите работят интензивно. „Опитваме се да решаваме възникналите казусни въпроси в спешен порядък. Задължителните агроекологични компоненти са баланс между това какво да включим в стълб 1 и какво в стълб 2“, каза Гечев. Идеята е да не се създава допълнителна тежест по отношение на фермерите, а напротив, да се разшири обхвата на дейностите, в които да се прилагат. Предвижда се екологичният слой да покрива необходимите изисквания, като например да не е третиран с химикали, да не се провеждат дейности по чистене и обработване в периодите на гнездене на полезни животински видове.
Очакванията на бранша едва ли са се оправдали
Той отбеляза още, че Националната стратегия за розопроизводство и розопреработване трябва да влезе в Стратегическия план. „Секторът е малък и специфичен, но е емблематичен за българското земеделие“, категоричен бе заместник-министър Гечев. Според него стратегията трябва цялостно да отразява нуждите на розопроизводителите и розопреработвателите.
„Констатирани са редица слабости в държавната политика, както и в пазара на розово масло. Идеята на стратегията е да бъдат подпомагани само насаждения, които са включени в естествените им ареали и такива след конверсия“, обясни още той. Чрез нея държавата ще може да взима национали решения по отношение количеството на производство, съответстващо на реалния пазар и да направи доброволен стандарт, гарантиращ качеството и произхода му.
В края на юни, след тригодишни преговори министрите на държавите членки постигнаха политическо съгласие по текстовете на новото законодателство на новата Обща селскостопанска политика за периода 2023- 2027 г. Предстои изчистване на текстовете на трите проекта на регламенти, гласуване в Европейския парламент през октомври и финално приемане от Съвета на министрите. След приемането на регламентите ще се създаде основата за прилагане на принципите на ОСП в България в периода 2023-2027 г.
