Християнската религия почита седмина първенствуващи ангели, наречени архангели, които стоят край бога и всеки един от тях има своя мисия. Един е „известител на тайните човешки“, друг е „церител на недъзите“, а Архангел Михаил е „пазител на душите и борец против злото“. Затова често е рисуван с огнен меч и копие, с което пробожда дявола. В именната традиция на православието няма друг божи хранител с толкова много длъжности – „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от дявола“, „предводител на Христовите армии срещу езичниците“, „пазител на нашите души“ и „душевадец“. Ето тази, последната, като че ли е една от най-важните му мисии – Архангел Михаил е пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път, той прибира душата на човека.
Но преди това да стане, според православната вяра всеки един от нас християните, при своето кръщение се дарява от бога с ангел пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път. Но трябва да внимаваме – този ангел не прощава всички наши грехове, той не е принуден да бди над нас вечно. Ако нещо не му хареса, той може да престане да ни закриля и тогава дори бог не може да ни помогне. Колкото по-праведен е бил човек през времето на земния си път, толкова по-чиста отива душата му при Архангел Михаил. При смърт българите са вярвали, че ако умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка.
Архангеловден е християнски празник в чест на „съборното единство на ангелските чинове“. Той е известен също и като Събор на свети Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили.
Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.
Трапезата в чест на Архангел Михаил е празнична – прави се курбан и се пекат така наречените рангеловски хлябове, които са два вида – боговица и рангелово блюдо. Освен това, в задължителните ястия на софрата се включват и овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино.
На празника му се организират семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На патронния празник на светеца се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“. Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“. На някои места в татковината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благословия.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят имената Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анджи, Анжела, Анжел, Анжело, Архангел, Мила, Милан, Миле, Милица, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Майкъл, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Радка, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Раяна, Рени, Руси, Руска, Руслан, Радослав, Радослава, Серафим, Серафима, както и техните производни.
