Вредните емисии, отделяни от селскостопанската дейност в държавите-членки на Европейския съюз, не са намалели от 2010 година досега въпреки отпуснатите 100 млрд. евро за борба с климатичните промени (една четвърт от бюджета за Общата селскостопанска политика) през последния 7-годишен програмен период (2014-2020 г.), става ясно от доклад на Европейската сметна палата, цитиран от „Блуумбърг”. Оситорите изтъкват, че провежданата политика не е осигурила достатъчно стимули за практики, намаляващи вредните емисии. Тя продължава да включва популяризиране на продукти от животински произход при положение, че потреблението им остава стабилно, а едрият рогат добитък е с основен принос за отделяния в атмосферата метан, представляващ 50% от вредните емисии от сектора и задържащ с 80% повече топлина от въглеродния двуокис Емисиите от изкуствени торове пък нарастват от 2010 г., а от естествени – от 2018 г. От сметната палата са установили също, че през ОСП фермерите продължават да получават субсидии за „вредни за климата практики” като засяването на пресушени блата и торфища и техният дял в отделяните емисии от сектора е прекалено голям.
„Макар да трябваше екологичните схеми да увеличат приноса на ОСП в борбата с климатичните промени, те не стимулираха фермерите да прилагат ефективни практики за опазване на околната среда и положителното им отражение върху климата се оказа минимално”, се посочва в съобщението на Европейската сметна палата.
Докладът излиза в момент, в който в ЕС текат преговори за новата ОСП за периода до 2027 г., която ще разполага с финансов ресурс от около 387 млрд. евро.
