В Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2023-2027 задължително трябва да присъстват две неща: тематична подпрограма за малките стопанства и таван на плащанията. Това заяви пред Sinor.bg, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели Магърдич Хулиян, коментирайни бъдещите политики в сектор селско стопанство. Тези два основни подхода по думите му ще осигурят равнопоставеност за стопанствата.
Според Хулиян задължително трябва да се сложат тавани на плащанията, ако е необходимо, те да са по сектори и според мащабите на страната. В тази връзка е важно да се стигне до консенсус дали таванът да е на декар или по култури, например за зърнопроизводство да се подпомагат до 15 хил. дка стопанство, или до 300 дка домати. Той се основава на статистиката, при която едно конкурентоспособно стопанство в зърнопроизводството се простира на около 20 хил. дка.
„ЕС дава тези средства, за да се развива балансирано и равнопоставено земеделие, а не да храним мастодонтите или латифундистите. Превърнали сме се в държава, в която най-големите производители получават най-голяма помощ“, заключава още експертът.
Пълен крах на програмата за малките ферми
„Малките стопанства поддържат населените места живи. Трябва да си дадем сметка за това, дори да не са основен фокус в Програмата. В резултат на провежданата с години политика виждаме сегашното обезлюдяване“, смята експертът и дава пример със села в района на Ловеч, Никопол, Плевен, Велико Търново, където цялото землище се обработва от един арендатор или кооперация с двама механизатори и това е единствената земеделска дейност. Има някаква дворна дейност, но тя не създава заетост в селото.
„В сегашния програмен период не знам как успяхме да направим тематична подпрограма за малките стопанства. Страхувам се, че в новия период това няма да се случи поради редица усилия от страна на МЗХГ да не го допусне“, категоричен е Хулиян.
Според него тематичната подпрограма за малките ферми в сегашната ПРСР е “пълен крах” заради действията на агроминистерството. „Проектите на фермерите чакаха три години одобрение. Ако имате малък бизнес с проект за 20 до 50 хил. лв. и чакате три години, инфлацията вече е обезценила тези пари и техниката не струва заложените суми. ДФЗ одобри проектите преди два месеца, изпрати уведомителни писма на одобрените, които са кандидатствали през 2018 г. Вероятно половината от тези стопанства вече са фалирали и са се отказали да кандидатстват“, е изводът на експерта от досегашното управление.
Множеството документи товарят малките ферми с огромна бумащина по същия начин, както и един проект по мярка 4.1 за 500 хил. евро – необходими са бизнес планове, оферти и куп други разрешителни. В същото време в други европейски страни фермерите кандидатстват с малки проекти само с едно заявление, изтъква председателят на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели.
„В България има дефиниция за малко стопанство, но тя не е припозната и не е включена (имплементирана) в законови и подзаконови нормативни актове, с което да подкрепя тези стопанства. Ние дори една нормална Наредба 26 за директните доставки не успяхме да направим, която да не затруднява малките стопани“, твърди той.
„Администрацията първо трябва да е наясно какви са нуждите на малките ферми, а тя категорично не е. От отварянето на мерките в ПРСР се вижда, че те са последната грижа на агроминистерството. Ако говорим за уязвими сектори, най-уязвими са малките стопанства. Съответно подпомагането би трябвало да е насочено първо към тях“, коментира Мъгърдич Хулиян.
„Малките фермери не са припознати от държавата, от нейната администрация и, ако щете, от хората в големите градове, въпреки че там са все по-популярни фермерски пазари“, казва той. И дава пример с декларативния тон от страна на министерството в разгара на пандемията как тези стопанства ударно щели намерят реализация в супермаркетите, но достъпът беше отворен за малцина. Това според него показва непознаване на проблема, на малките производители и на техните нужди.
Хулиян за начина, по който вървяха преговорите за бъсещата ОСП
Магърдич Хулиян настоява за по-облекчени правила към малките стопанства при предоставянето на помощи спрямо големите, както и за облекчени изисквания в различните регламенти: „Първо трябва да изясним кои са малките и какво искаме да правим с тях. За съжаление, министерството през всички тези години, особено в последните десет, действа като линейка на Бърза помощ“ подпомага най-шумните.
Финансови стимули за сдружаване
Затова и Хулиян посочва основните посоки, в които трябва да се пренасочи бъдещото подпомагане. За да е ефективна една помощ за малките стопанства, необходимо е не толкова финансовото подпомагане, колтото стимули за сдружаването им. В противен случай виждаме една социална програма, от която ефектът е по-скоро негативен, смята експертът.
Според него, когато сдружаването не става доброволно, може да се случи чрез финансови стимули от европрограмите само за сдружени субекти. Той дава пример с Турция, където имат има таван на плащанията, а земеделският производител няма право на държавна помощ, ако не е сдружен. „Нашите фермери са активни само когато имат проблем, а когато го решат - спират да се интересуват от браншовите организации и земеделските камари, за разлика от еврропейските земеделци, които се интересуват от местните политики“, констатира Хулиян.
„Говорейки за подпомагането на малките, първо трябва да решим какво искаме да постигнем като национална политика в сектор земеделие – малки семейни ферми от типа на Италия, Франция, Австрия, средни или големи стопанства. Не може да финансираме всичко - тези, които най-силно викат, или най-силните лобисти. Това изкривява пазара и демографията, а в годините се натрупват проблеми. Всички знаем къде отиват голяма част от европейските пари и по втори и първи стълб. Резултатът е все по-намаляващ брой малки и смесени стопанства, които създават жива селска среда. В България в момента малките стопанства са на ръба на оцеляването“.
Зелените цели на Европа
Според Магърдич Хулиян плановете на Брюксел до 2030 г. площите с биопродукция да достигнат 25% от нивите няма да затруднят малките стопанства, които в голямата си част могат да покрият лесно изискванията за екологосъобразно земеделие. „Позеленяването е важен елемент от гледна точка на европейските и световни тенденции, опазването на биологичните видове, почвите и водите. Но трябва да видим, като ги опазваме, дали някой изобщо ще е останал там“.
И преди 9 години, и сега малкият бизнес се бори за едно и също
Според Хулиян „нашите фермери имат най-вече нужда от информация, обучение, споделяне на опит, институтите да работят по-близо с тях“.Ето защо трябва да се районират културите в страната. „Виждал съм черешова градина в Триград, финарсирана от ПРСР. Там ли е мястото на тази градина, кой е допуснал да се създаде на 1 200 м надморска височина и каква реколта чакаме от нея, освен усвоени пари?“.
Що се отнася до заложените 433,5 млн. евро в Плана за възстановяване на България, които ще отидат за напояване, той изрази съмнение, че така ще се увеличи производството на зеленчуци.
„Не смятам, че непояването е маловажно или България не е на критичния ръб по отношение на напоителните системи и тяхната ефективност. Но има куп други неща, които трябва да се решават. Добре, ще оправим напоителните системи, ще налеем едни 433 млн. евро, но до какво ще доведе това? Дали това доведе ли до троен скок в производството на плодове и зеленчуци в страната – категорично няма да стане“, комнетира председателят на сдружението.
Работата по новата ПРСР
Мъгърдич Хулиян определя като „абсолютно претупване“ и „замитане на съгласувателния процес“ начина, по който досега работеше Тематичната работна група за следващия програмен период.
„По-голямо претупване не си спомням да е имало през последните 30 години от времето на САПАРД. Свидетели бяхме на абсолютна нечуваемост от страна на министерството за това какво казва браншът”. Стигало се е дотам малкият бизнес да намери по-близки позиции с най-големите производители от Националната асоциация на зърнопроизводителите, отколкото с министерството.
„Дано да има възможност част от нещата сега да бъдат преразгледани. Това ще се реши най-вероятно след предстоящите избори, като видим какъв кабинет ще се сформира. Силно се надявам следващият министър наистина да е загрижен за малките, а не само да декларира подкрепа по медиите. В последните четири пет години всичко, което се обеща, ако се беше случило, щяхме да сме с най-жизнеспособните малки стопанства в Европа, а е точно обратното“, заключава Магърдич Хулиян.
Интервюто взе: Надежда Иванова
