Въпреки публичното говорене на институциите в подкрепа на малките и средни земеделски производители на практика наблюдаваме точно обратното – отново предимство ще имат големите. Това предупреждава в обширен анализ експертът от „Зелени закони” Мъгърдич Хулиян, който коментира изготвянето на наредба по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. За работещите в сектор земеделие това е ключова подмярка, защото се очакваше да насърчи преработката на български суровини и да подпомогне малкия бизнес. Внимателният анализ обаче показва редица подводни камъни, които могат да преобърнат лодката на малките и средни производители, посочва в анализа си Хулиян. Синор.бг представя анализа на експерта, публикуван в „Зелени закони”.
Един от тези подводни камъни е по отношение на използването на български суровини. Задълбоченото вглеждане в Наредбата – Приложение №5, според експерта на „Зелени закони” показва, че се дава предимство на преработватели, които имат сключени договори примерно с турски производител на домати или с вносител на турски домати.
Друга потенциална пречка за насърчаване на родното производство е наложеното ограничение земеделските производители да бъдат регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите. Това автоматично ограничава земеделските производители - физически лица, да кандидатстват по мярката.
Ако министерството иска да бъде заинтересовано и подкрепящо усилията за устойчивост на производителите, е редно да ги направи допустими за кандидатстване по мярката и след одобряване на предложението да следва регистрация като юридическо лице по Търговския закон, за да се спази буквата на закона.
Така ще се избегнат напразните усилия на фермерите и редицата ненужни административни тежести. В Австрия например земеделците, преработващи собствена продукция, са освободени от ангажимента за регистрация по Търговския закон.
В последните две години, съвпадащи с началото на подготовката на новия програмен период, се наблюдаваше интензивно обществено говорене от страна на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) на тема малки и средни производители в земеделието. Особено активно това говорене беше по отношение на чувствителните сектори, като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство.
Както обикновено се случва у нас, процесът на планиране и разчет на приоритетите по новата програма премина „много” публично, диалогично и прозрачно. С тази особеност, че крайните решения винаги бяха взимани еднолично от страна на Управляващия орган(УО).
Като своя успешната стратегия администрацията разпозна принципа „разделяй и владей”, прилагана без проблем и със значителен успех и в без това доста разединения и често разнопосочен в исканията си земеделски сектор. Нееднократно министерството договаряше с бранша едно, а на практика в програмата се оказваше съвсем друго.
Пример за това е, например, изключването на малките животновъдни и пчеларски стопанства от тематичната подпрограма. Този подход, разбира се, е част от политическия инструментариум, прилаган в една не особено регулирана браншова среда, където не винаги е ясно кой и какви интереси защитава. Както и кога, в зависимост от интереса, партнира с МЗХ и кога с колеги от другите браншове, търсейки по-голяма справедливост.
Напоследък наблюдаваме поредните примери на обслужване на лобистки интереси и задкулисни игри. От една страна, това са исканията на винопроизводителите, от друга страна - протестът на 6 организации от земеделския сектор, които търсят по-голяма яснота и искат по-категорична защита на малките и средни производители и преработватели имащи интерес и желание да участват по мярка 4.2.
Тук ще разгледаме казуса в защита на малките и средни български производители и ще се опитаме да внесем по-голяма яснота относно последиците от тези промени.
На 15 октомври т.г. се проведе втора работна среща по изготвяне на наредба по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, която има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост.
Допустими за подпомагане кандидати:
Подпомагат се проекти, представени от земеделски стопани, земеделски стопани, признати групи или организации на производители или такива, одобрени за финансова помощ по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители” от ПРСР 2014-2020 г. и др. еднолични търговци и юридически лица.
За да са допустими за подпомагане, кандидатите към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:
1. Регистрирани са по Търговския закон;
2. Нямат изискуеми и ликвидни задължения към Държавен фонд "Земеделие";
3. Нямат изискуеми публични задължения към държавата;
4. Не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в
несъстоятелност;
5. Не са в производство по ликвидация.
6. Не са включени в Централната база данни на отстраняванията по чл. 108 от
Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г.
Финансови условия
Финансовата помощ за одобрени проекти е в размер 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти представени от микро-, малки или средни предприятия, а за проекти представени от големи предприятия финансовата помощ е в размер на 40 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 15 000 евро, а максималният, включително за интегрирани проекти за единкандидат е левовата равностойност на 3 000 000 евро. Максималният размер на разходите за проекти за колективни инвестиции представени от групи или организации на производители за целия период на прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. за един кандидат също е левовата равностойност на 3 000 000 евро. Този максимален размер се отнася и за общата стойност на предприятия партньори и/или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) с кандидата.
Приоритет по мярката се предоставя за:
1. Проекти за инвестиции за преработка на суровини от чувствителни сектори;
2. Проекти за въвеждане на нови и енергоспестяващи технологии и иновации в
преработвателната промишленост;
3. Проекти с инвестиции за постигане стандартите на ЕС, подпомагани по мярката, включително такива за намаляване на емисиите при производство на енергия от биомаса;
4. Проекти за преработка на биологични суровини и производство на биологични продукти;
5. Проекти с инвестиции за насърчаване на кооперирането и интеграцията между земеделските производители и предприятия от преработвателната промишленост;
6. Проекти, чието изпълнение води до осигуряване на устойчива заетост на територията на селските райони;
7. Проекти, изпълнявани в Северозападния район.
Мярката е ключова за преработвателния бизнес в отрасъл Земеделие, но също така е важна и за земеделските стопани, които искат да постигнат по-висока добавена стойност за произвежданата от тях земеделска продукция и да я преработят до краен продукт за реализация на пазара.
Това не само е възможност за земеделските стопани, но и припознат приоритет от МЗХ, което в почти всички публични изявления дава индикации, че през новия програмен период предимство при подпомагане ще имат чувствителни сектори от българското земеделие (зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство), както и преработката им.
Не на последно място МЗХ изяви желание да даде приоритет на онези преработватели, преработващи българска суровина.
С радост се подкрепи изказването на зам.-министър Грудев (според колеги присъствали на работната група), че ще се насърчава преработката на суровина от родни земеделски производители. От друга страна обаче, е недопустимо да се получават 30 т. от критерий „Проекти с инвестиции и дейности насочени в чувствителни сектори“, без с това да се гарантира изкупуване и преработка на родна БЪЛГАРСКА земеделска суровина.
В Приложение № 7 към чл. 28, ал. 8 за доказване на този критерий е записано: „Предварителни договори с описани количества и цени на суровините, като доказателство, че над 75 % от обема на преработваните суровини са от растителен или животински произход, попадащи в обхвата на Приложение № 5, съгласно производствената му програма за първата прогнозна година от бизнес плана след изплащане на финансовата помощ“.
Така формулиран, този критерий дава предимство на сключен договор, например с турски производител на домати или с вносител на турски домати.
Чувствителните сектори, изброени в Приложение № 5 са българските земеделски сектори, които се намират в тежко икономическо състояние. Секторите, които България иска да развива и секторите, които искаме да спасим от унищожение. Министерство на земеделието и храните трябва да направи възможното, за да подкрепи БЪЛГАРСКИТЕ земеделски производители в неравната им борба с вносните и, в много случаи некачествени земеделски суровини, които ще бъдат използвани в БЪЛГАРСКАТА преработвателна промишленост.
Друга потенциална пречка за насърчаване на родното производство е наложеното ограничение земеделските производители да бъдат регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите.
Това автоматично ограничава земеделските производители физически лица да кандидатстват по мярката. За нас остава непонятно каква е разликата между физическо лице земеделски производител и едноличен търговец (ET) земеделски производител, като бенефициенти по подмярката.
В действителност, точно Министерството на земеделието и храните нееднократно е заявило, че насърчава достъпа на производителите до пазара, а в момента се прави точно обратното.
Първо от 20 на 10 точки бе намален приоритет „Предприятието на кандидата предвижда в бизнес плана преработката на минимум 65% собствени или на членовете на групата/организация на производители или на предприятието суровини /земеделски продукти/“, който директно се отнася за преработка на собствена суровина. В момента се ограничава достъпът точно на тези земеделски производители, които биха реализирали малки като инвестиция, но изключително „живи“ и с голяма добавена за обществото стойност, проекти. По този начин ще се позволи без допълнителни усилия (административни) земеделските стопани да се възползват от възможността да кандидатстват и да постигнат така силно насърчаваната конкурентоспособност и реализация на краен продукт, а не суровина.
Въвеждайки посоченото ограничение, ще натоварим потенциалните бенефициенти физически лица да направят допълнително разходи, като по този начин ще ги откажем от кандидатстване и ще насърчим развитието на сивия сектор в България. В интервю по БНР зам.-министър Грудев сподели, че това не е пречка и всеки земеделски стопанин би могъл да се пререгистрира като юридическо лице (ЮЛ), регистрирано по Търговския Закон (ТЗ).
Добре, но нали идеята е да опростяваме правилата, а не да ги усложняваме. Съгласни сме с факта,че регистрацията на ЮЛ е сравнително облекчена процедура, но това автоматично превръща ЗС (земеделския стопанин) в нов субект, без история и досие и затруднява достъпа му до финансиране и банков ресурс. И защо е нужно всичко това и ако е нужно, защо ни е тогава регистрация на ЗС като физическо лице за нуждите на Програма за развитие на селските райони (ПРСР)?!
Нека всички ЗС бъдат задължени да имат регистрация като ЮЛ и тогава всички биха били равнопоставени. При условия, че въпросният ЗС има Булстат номер, данъчен субект е, плаща здравни и социални осигурвки, защо да не може да кандидатства по мярка 4.2? Логика липсва.
Дори да приемем хипотезата на МЗХ, че пречката за допустимостта на ЗС до мярката е записаното в Търговския закон, тогава по отношение на това кои лица не са търговци:
В Чл. 2. Не се смятат за търговци: 1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; 2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; ...“, то ако МЗХ искаше да бъде заинтересовано и подкрепящо усилията за устойчивост на производителите ЗС, то можеше да ги направи допустими за кандидатстване по мярката и след одобряване на предложението да следва регистрация на ЗС по ТЗ, като ЮЛ по реда на ТЗ.
Така няма да има напразни усилия от страна на земеделския стопанин и извършването на редица ненужни административна тежест. В редица развити страни (напр. Австрия), земеделските производители, преработващи собствена продукция, са освободени от ангажимента за регистрация по Търговския закон).
Можем да кажем, че въпреки заявените приоритети за подкрепа на чувствителните сектори, въпреки многократно повтаряните уверения за усилията и подкрепата за малките български производители и преработватели, трудно се вижда проследима нишка в действията на министерството по отношение на заявените приоритети и стартирането на ПРСР 2014-2020. Напротив, от всичко заявено единственото ясно видимо е че се отварят онези мерки, известни като „ атрактивни” и в предходния програмен период. Инвестиционни мерки насочени към „големите” в бранща.
Все по-често в българското земеделие се говори единствено и само за „ПАРИ”. И ако допреди 10-15 години трябваше да обясняваме на редовия български земеделец, че не всичко е в „парите”, а трябва и акъл, то напоследък все по-належащо става подобно обяснение и за чиновниците в МЗХ. Това в особено силна степен важи и в момента, когато се извършва така очакваната реформа в Българска селскостопанска академия.
За съжаление, от чутото до момента отново и единствено се говори за „Пари”, а никой не споменава за НАУКА, ИНОВАЦИИ, ПОСТИЖЕНИЯ И РЕЗУЛТАТИ или казано просто - ефективност и ефикасност. И пак за съжаление - факт е, че се закриват опитно поле след поле, станция след станция, институти се оставят без научни работници, но пък с охрана, която да ги „пази”.
Знаем какво се случва по-късно - след опазването следва търг...
Жалко е когато страна със световни успехи в селекцията на слънчоглед, пшеница и ечемик, домати, пипер и др., сега трябва да внася същите тези селекции, но вече с чужди имена - големи производители на материал. Така конкурентно земеделие трудно се прави, особено земеделие опиращо се на традиционни малки и средни стопанства.
За пореден път се убеждаваме, че българската администрация понякога действа нелогично ..., а дали е така или отново всичко има своята причина и обяснения, предстои да разберем скоро, веднага след приключване на първия прием и анализ на подадените и одобрени кандидати. Резултатът, убеден съм, няма да е в полза на МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ...
Анализ на Мъгърдич Хулиян
