Процесите на обезлюдяване на страната се задълбочават и мрачната прогноза е, че до 2040 г. българското население ще се стопи с около една четвърт, така че след 20 години на нашата територия ще живеят не повече от 5 милиона и 400 хиляди души. Изводите са от проучване на демографските проблеми в България и диспропорциите на регионално ниво, подготвено от екип на БАН и Софийския университет и представено от доц. Надежда Илиева и доц. Георги Бърдаров в интервю пред БНР.
В България липсва младият активен контингент от население, а в същото време страната ни е на предпоследно място по продължителност на живота в ЕС – се посочва още в доклада. „На второ място е проблемът с нелогичните териториални икономически и социални диспропорции. Тъкмо заради това системата започва да боксува, липсва баланс“ – обяснява доц. Георги Бърдаров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е сред авторите на представителното демографско проучване.
По думите му, около 200 хиляди българи са се върнали у нас по време на пандемията, но въпросът е дали има какво да ги задържи тук, след като тя приключи.
Негативите от досегашните политики спрямо фермерите
„Преди пандемията страната ни беше на първо място по смъртност, не в ЕС, а в цяла Европа, и на едно от първите места в света. Това е срамен, тъжен и притеснителен факт – посочва анализаторът. –Фактите показват, че в Северозападна България, в община Георги Дамяново например смъртността е 40 промила, в Макреш - 39 промила, а в Хайредин и близките общини са със сходни показатели. Такива показатели има само след тежки военни конфликти в Азия и Африка или когато населението е поразено от пандемии като СПИН и малария. Причините за свръх високата смъртност у нас е в пълния срив на здравните грижи по места, в липсата на младо и активно население, което да помогне за икономическия напредък, както и задълбочаваща се бедност, която не позволява превенцията на лечими заболявания.“
Дори на областно и общинско ниво никъде в страната няма територия, която да е с положителен естествен прираст на населението, а хората над 65 години да са по-малко от 20% от населението, посочват анализаторите.
Доходите на фермерите и на администрацията
„Тревожна тенденция е не толкова намаляването на гъстотата на населението, защото в Европа има други държави, които са с доста по-ниска гъстота, а фактът, че за 20 години градското население тук ще достигне 79%“ − допълва доц. Надежда Илиева от БАН.
„Изчезването на селища и намаляването на населението водят до появата на т.нар. демографски пустини – територии, където гъстотата на населението е под 10 души на кв. км. А през 2040 г. те ще са 69% от територията на България. До 2016г. това са били 23% от територията. Сред тези демографски пустини много ясно се открояват „островите“ с по-висока гъстота на населението – София, Пловдив, Перник, Пазарджик, Плевен, Черноморското крайбрежие и по поречието на река Места. Тревожна тенденция е, че расте броят на населените места без трудоспособно население и до 2040-а това ще са около 40% от селата. Практически те са обречени да загинат. През следващите години ще има надпревара за привличане на население“ − прогнозира тя.
Учените търсят и първопричините за отчетените негативни тенденции. Откриват я в модела на българското общество, което вместо да надгражда постигнатото, е склонно да започва всичко от начало. Това се наблюдава повече от век − в годините след Освобождението (1878 г.) и до днес.
„Развитите държави имат последователно движение напред и надграждане, независимо каква е политическата сила и какъв е курсът, който се води в момента. Нашата страна непрекъснато започва реформите отначало и това е огромен проблем, който се отразява върху всяка сфера на живота. Изходът ни е в правилната държавна политика и адекватните мерки за справяне с демографската криза“ – обобщава доц. Георги Бърдаров. Не е за подценяване и фактът, че страната ни е в 10% на държавите с най-благоприятни условия за живот в целия свят. Измененията на климата и пренаселването на планетата ще прави нашата територия все по-привлекателно място за живеене. „Тази демографска пустиня, която очертахме, няма да остане ненаселена. Оттук нататък има два пътя – или ние ще населим тази територия, или тя ще бъде населена от други хора. Оптимисти сме, че тя ще бъде населена от българите“ − посочва доц. Надежда Илиева.
