Дали дроновете ще станат неотменна част от оборудването в земеделския парк, все още е рано да прогнозираме. Но със сигурност можем да кажем, че интересът на фермерите към този иновативен метод за обработка на посевите, особено при разпръскване на препарати за растителна защита, се засилва. И това се видя на юнското изложение за селскостопанска техника БАТА АГРО в Стара Загора, където демонстрациите на украинската компания за производство на дронове Aero Service бяха доста посещавани. Неслучайно български представител на компанията е земеделски производител, който по достойнство е оценил приложението на дроновете. Затова и Синор.бг потърси за интервю Борислав Петков, който представи цялата гама от дронове на Aero Service, с основните предимства за използавенто им на полето.
Г-н Петков, как колегите ви оценяват новата техника за краткото време от появата й на българския пазар?
Половин година е сравнително кратък период за опознаване на подобна техника от нов тип, но интересът определено е голям. И това се дължи на различните приложения, които дроновете намират в земеделието. В Стара Загора предлагаме гама, от които за първи път има модели с нови електромотори, както и с бензинови двигатели за пръскане с препарати за растителна защита. Особено внимание обаче искам да обърна на дрона, който разпръсква трихограми – уникалното биологично средство за унищожаване на ларвите на едни от най-опасните вредители при пролетните култури и зеленчуците.
Може ли да припомните какво представлява трихограмата?
Трихограмата е насекомо, което се вкарва в царевицата през юни и юли и унищожава ларвите на царевичния стълбопробивач. Продължителността на живота й в полето е от 2 до 5 дни, като женската снася по-голямата част от яйцата през първите три дни, унищожавайки яйцата не само на всички царевични вредители, но и на вредни насекоми, които нападат зеленчуковите култури.
Интересното за този биологичен начин за борба е, че преди 1989 г. трихограмата се е ползвала много широко в България, само че по онова време се е внасяла ръчно на полето, докато сега ние предлагаме това да става с дрон. Тогава е имало две лаборатории за производство на трихограми – в Костинброд и Разград, но за съжаление преходът ги унищожи.
На този етап нашата компания внася трихограми от Украинския аграрен университет, които са изключително ефективни не само срещу царевичния стъблопробивач, но и срещу всички нощни акари и вредители. Питам се как така страната ни по онова време е била традиционен производител на тези бактерии, сега трябва да ги внасяме, но очевидно въпросът е риторичен.
И още за предимствата на дроновете
Тъй като при вноса има изискване за температурен пренос на трихограмите, което усложнява транспорта, затова решихме да прехвърлим тяхното производство в България, в района на Ловеч. Очаквам до един-два месец тази лаборатория да заработи, като се надявам скоро да имаме и български производители. Защото заради изискванията за опазването на околната среда ще насърчи търсенето на трихограми.
Изискват ли се разрешителни от агенцията по храните БАБХ и как е уреден този процес?
Режимът на производство и внос на трихограми е много облекчен. Единственият проблем е с транспорта, защото се изисква хладилни камиони и постоянна ниска температура около 5-7 градуса по Целзий.
След като фирмата ни започна внос на дронове, интересът към тях нараства – особено от големи земеделски производители, които отглеждат царевица. Всички те знаят, че трихограмите са единственият напълно биологичен метод за борба с двата основни вредители – царевичния стъблопробивач и нощенката. Те не увреждат царевичните полета, така че търсенето ще расте, особено сега, когато се обръща голямо значение на опазването на природата и естествените мерки за борба са препоръчителни.
С дроновете за разпроскване на трихограми за една работна смяна фермерите ще могат да покрият между 6 и 8 хиляди декара, което е бързо и ефективно.
Освен от големи производители интересът беше появен и от малки и средни стопанства, които отглеждат между хиляди и 2 хиляди декара, както и от овощари. Цените на техниката са напълно достъпни, затова и очакванията ни са добро развитие на пазара.
Какви други видове дронове представихте за фермерите?
На изложението в Стара Загора нашите колеги видяха най-големия дрон в света, произвеждан за нуждите на селското стопанство. Капацитетът му достига до 1 800 декара на ден и е моторен. Освен бензиновите предлагаме и електрически дронове, които са с доста висок капацитет за покриване на площите – между 500 и 1 200 дка на ден. Електрическите дронове са с изключително иновативни турболентни дюзи за разпръскване.
Дроновете са напълно достъпни и не са сложни като система за управление. От досега проведените обучения установихме, че фермерите много бързо придобиват умения и когато операторът е отговорен, машината служи добре.Сервизът е гарантиран от фирма „Агри дрон” – в рамките на по-малко от 48 часа може да реагираме с резервни части, които не са налични в склада. Досегашната практиката обаче показва, че за добре обучените пилоти изобщо не е необходим сервиз. Важно е да се спазват инструкциите и при правилна употреба няма да имате проблем.
За колко време подобна инвестиция може да се изплати?
Една част от дроновете може да се използват и за обследване, но ние акцентираме върху тези, които могат да се използват за пръскане.
Първо, от иконоимическа гледна точка един подобен дрон при стопанство от 10 хиляди декара възвръща инвестицията си още на първата година от покупката му. И второ, с него посевите не се утъпкват, а и можете да облитате с него и в дъждовно време, което също е изключително предимство. Не по-малко важно е, че при ултра малообемното пръскане има значително намаляване на дозата на препаратите. С дроновото пръскане се покриват почти 80-90% от растенията. Така изпълняваме и едно от изискванията на ЕК за ограничаване на препаратите, които се използват – особено при инсектицидите. Другото предимство на дрона е, че е включен като иновативно средство по подмярка 4,1, така че интересът в това отношение също е голям от страна на фермерите.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
