За царския ловен дом на Фердинанд и Борис, добил популярност като Двореца „Кримчим”, е писано много. Но поради силно отраничения достъп за масови посещения по времето на социализма, а и след това, малцина българи са се докосвали до това наистина райско кътче от природата, в чийто парк днес могат да се видят над 300 вида редки дървета, храсти и цветя.
Отделно от парка е и дивата част със старите дъбови гори, дали началото на царското ловно стопанство, когато точно преди 120 години, през 1901 година тогавашното Министерство на земеделието дава предписание на Пловдивския районен горски инспектор да отстъпи държавната гора в Кричим на Интенданството на негово величество княз Фердинанд за развъждане на дивеч.
Освен дъбовата кория (малка гора, обградена с ниви), която се намира в землището на пловдивското село Куртово Конаре, князът изкупува и прилежащи частни ливади, така че общата площ надхвърля 1 600 декара, където в началото на миналия век е започнало да се разселват елени лопатари, внесени от Австрия. Самият дворец е единственият, строен по времето на Борис, и е станал любимо място за царското семейство.
Днес дворецът с прилежащия парк и дивата зона се стопанисват от Държавното ловно стопанство "Кричим", поделение на Югозападното държавно предприятие, което беше включено в неговата структура в края на 2018 година, след съдебните дела със Симеон Сакскобургготски, когато държавата върна правата си над този имот.
Година след това дворецът за първи път отвори врати за масови посещения, като целта на горските е да използват даденостите на ландшафтната архитектура, градена в продължение на един век, за да популяризират това бижу на лесовъдската дейност. И то не само чрез туристически посещения из целия парк, но и с организирането на обучителни програми за децата на България, за които паркът в Кричим би могъл да изпълнява целогодишно ролята на едно „зелено училище”.
За тези идеи разказват пред Синор.бг директорът на ловното стопанство Петър Зяпков, назначен на поста през април тази година, и неговият заместник, ландшафтният архитект Владимир Маринов, чийто професионален път е свързан с това красива място още от 1982 година.
Според Маринов е „логично,когато се взимат решения за съдбата на природни и исторически обекти от национално значение, да имаме ясна и обоснована концепция за бъдещето им, а именно – как да се развива една природна и историческа даденост и как този паметник да се социализира и да служи на обществото”.
Разказваме ви за ловното стопанство „Кричим” неслучайно. Защото досега нито дворецът, нито някои от историческите обекти, намиращи се в близост до него, фигурират в маршрутите на българските туристически агенции. А той се намира само на 15-на километра от античния Пловдив и до историческия град Перущица, станал един от символите на революционната борба по време на Априлското въстание и белязан с трагизма на саможерствата на стотиците перущенци, загинали в името на свободата.
На десетина километра от двореца е разположен и град Кричим, стъпил на двата бряга на река Въча, по чието протежение земеделците развиват активно градинарство. Точно през пролетта можете да се потопите в зеленината на ягодовите и черешови градини. В региона се развива и селски туризъм, но и той някак свенливо напомня за себе си, вместо да бъде включен в комбинирани програми за опознаване на историята, която туристическите агенции биха могли да развиват като компенсации за отлива на чуждите туристи от морските ни и планински курорти след пандемията с Ковид -19.
Колкото до великолепната база, стопанисвана от ловното стопанство „Кричим”, за нея архитекст Маринов може да разказва с часове. Като започне от 1901 г, когато княз Фердинанд харесва мястото, препоръчано му от завършилия в края на XIX век в Германия български лесовъд Костадин Байкушев. И продължи с всички последващи събития, свързани с изграждането на парка, когато през 1909 г. от два декара паркът се разширява, достигайки 29 декара, и в него за първи път се внасят първите екзотични видове като гинко, гигантска секвоя, кедри и чинари.
Днес тези дървета са със стогодишна история и заедно с тях може да се насладите на сянката на вековни дъбове и ели. Покрай традиционните тополи, брези и редки храсти, в парка растат и редки видове като например дървото „Лира”, желязното дърво,австрийският бор, лиственицата - единственото иглолистно дърво с листа, които опадат всяка година.
След демокрацията, във времето, когато дворецът е стопанисван от други държавни структури, единствената инвестиция е в напълно възстановения дворец на Борис, направена по времето на управлението на Симеон II (НДСВ). Средствата обаче не са стигнали за оздравяването на Австрийския ловен дом на Фердинанд, който е почти пред разпадане. Реновация е необходима и царската конюшня, както и за бункера, изграден през Втората световна война,
В момента ловното стопанство разчита на приходи единствено от развъждането на елени лопатари в Базата за интензивно стопанисване на дивеча, които се разселват в ловните стопанства в цялата страна. Колкото до приходите от билети за двореца, те са доста ограничени, като се знае, че за поддържането на красивия парк с прилежащите територии годишно се разходват огромни суми за напояване. Стопанството почти не разчита на приходи от дърводобив, защото за разлика от други структури на ЮЗДП територията му е доста ограничена откъм сечища.
Последната инвестиция е направена преди три години – с изграждане на модерна оранжерия за отглеждане на разсади, в която може да видите и множество тропически растения като например папирус, огромни кактуси, палми, тропическа форма на татул и др.
За поддържането на двореца, парка и оранжерията се грижат десетина души от общо 25-членния състав на ловното стопанство. И тяхната грижа не остава незабелязана. Защото тук българската лесовъдска наука е достигнала изключително високи върхове, на които може да се насладите по всяко време от годината. Добрата новина е, че като природозащитник, новият директор на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев би могъл да подкрепи състава на стопанството, така че идеите на експертите от "Кричим" за превръщане парка в уютно място за "зелени училища" много скоро да стане реалност.
Екатерина Стоилова
