В последния ден от трета седмица на октомври, когато отдаваме почит на свети Йоан Рилски, земеделците със сигурност ще отправят дълбок поклон към небесния покровител за напоителните дъждове, паднали от началото на месеца, които поне отчасти ще спасят сеитбата. И ще го измолят и за своето бъдеще, защото освен на себе си и на духовната сила на светеца (неслучайно 19 октомври се нарича от народа Отчовден), всички те отдавна са осъзнали, че да се разчита на онези, които по определение трябва да са „слуги на народа“, сиреч политици и администрация, е ИЗЦЯЛО изгубена кауза.
Няма да навлизаме в подробности около безпомощното политическо театро, което наблюдавахме от понеделник до петък, защото освен с временното блокиране на работата на парламент и министерства, с нищо друго не може да се запомни. Единственият резултат се видя от срещите на партия ГЕРБ по места, когато дори управляващите изразиха недоволство от своите министри – виж срещата в Сливен, където добра оценка беше дадена само на трима от министрите – на образованието, отбраната и отчасти на финансовия.
Колкото до земеделието, което бавно върви към пълното си изчезване, особено след безмилостния щурм на климатичните промени, там си гледаме един и същи филм повече от година – на пълно безвремие и нищо неправене по отношение на важни законадателни промени, които поне отчасти да покажат на бизнеса, че държавата мисли как да се спасяваме. Още повече, че това се води редовен кабинет.
Като се започне със скандалите около водната криза, чиито решения са крайно неефективни и се стигне до обещаваните пари за напояване – които и досега остават виртуални. Продължи се с кухите и недалновидни опити да се озапти инфлацията и да се спре главоломното поскъпване на храните с така наречените „магазини за хората“, които от февруари досега обаче още не са отворени... И накрая се стигне до унизително ниските заплати за младите хора, дори за администрацията от областните служби на фонд „Земеделие“, „Напоителни системи“ и ветеринарни лекари, които пряко обслужват фермерите по места. Все проблеми без решения. Но пък филмът приключи с пълно разделение между браншовите организации по темата дали да се иска или не оставката на този министър.
Гледайки това театро, или филм, както искате го наречете, земеделският производител от пловдивско Красимир Кумчев точно и кратко обобщи ситуацията – „как едни и същи лица – браншовици, подкрепят и Порожанов, и Танева, а сега и Тахов, поради личните си интереси. Достатъчно е само една браншова организация да поиска оставката на земеделския министър, и агитките на мига се активират. Как пък един път не отидохте да кажете - не искаме пари, а реформата, за която настояваме!“, риторично попита Кумчев.
Добрата новина е, че земеделците, не само от новото поколение, но и тези с над 40-годишен опит в сектора, са хора четящи и са приели като настолна книгата „Третата вълна“, написана преди 50 години от американския писател-футурист Алвин Тофлър. В която той много ясно предрича случващото се днес – момента, в който партиите постепенно ще изчезнат. Проследявайки моментът на смяната между поколенията от индустриалната революция (от XVI до XX век, това поколение той нарича цивилизацията на Втората вълна), с новата генерация, израстваща с техническата революция (наречена цивилизацията на Третата вълна), чиито първи представители се оформят с разпространението на компютрите и все по-ясно доминират днес.
Говорейки за нарастващия проблем с резервните запаси от храни в световен мащаб, Тофлър още тогава прокарва идеята, че в бъдеще тези проблеми няма как да се решават само на национално ниво, а в глобален план. Това звучи изключително актуално днес, още повече че климатичните промени не чукат, те блъскат по вратите ни!
Писателят пише, че светът още тогава се „нуждае от глобални агенции, които да предупреждават навреме за опасността от несполучливи реколти, така че да успеят да нивелират колебанията в цените на ключово важните ресурси и да контролират мълниеносното разпространение на търговията с оръжие. Необходими ни са консорциуми и обединения от неправителствени организации, които да се борят с различните глобални проблеми, а също и да управляват океаните и извънземното нви пространство“. Забележете колко прозорлив е бил Тофлър преди половин век. И колко трудно е на сегашните политици да се справят с ужасно надвисналите над главите ни проблеми.
Факт, е, че българските фермери отдавна не се впечатляват от политическите кризи, а дълбоко са се замислили за бъдещето на своите деца и за прехраната на оредяващото население. Същите метаморфози се случват навсякъде в Европа. Пробрлемът е, че политическите партии, които видимо са пред пенсиониране (не отделните им лидери), не могат да осъзнаят защо протестите на бизнеса зачестяват. Е, Тофлър го е обяснил много точно. Защото е назряло времето, когато „обществата по света трябва да пуснат в ход една обществена дискусия за нуждата от нова политическа система, която да бъде в съзвучие с нуждите на цивилизацията от Третата вълна“. „Нужно е до отприщим изтичането на свежи идеи, за да разгласяваме на обществеността – чрез сателитите и компютрите, за създаване на алтернативни политически структури. Без този огромен натиск отдолу не може да се очаква, че днешните номинални лидери – президенти, детутати и членове на централни комитети, ще се променят. Защото те разчитат на създадените от тях институции – министерства, агенции и др. институции“, посочва футуристът.
Всичко друго, което ще наблюдаваме на родния политически небосклон, не само тази, но и следващите няколко години, ще бъде поредната агония на старите управленски структури, които продължават да не вярват, че Третата вълна рано или късно ще ги помете.
