Кричим ухае на ягоди по това време на годината. Микробуси и камиони пътуват към красивото градче, за да се натоварят щайги с тези крехки червени плодчета и да потеглят после към пазарите. Родопите рязко и тъмнозелено се извисяват над градчето, сякаш за да защитят ягодовите полета и труда на хората. А градината на Златан Караиванов е като от приказка – тук има ябълки, сливи, череши, праскови и 20 декара ягоди, подредени в стройни редове с повдигнати лехи и растения, защитени с мулч от плевелите. Напоителен канал минава през стопанството и фактът, че той няма проблеми с водата, прави стопанството му петзвездно в очите на всеки, който се занимава със земеделие.
„Днес тръгнах към 2:30 часа през нощта към борсата. По обяд успях да продам ягодите и се върнах. Ако семейството не ми помагаше, не знам как щях да се справя. Защото има организационна работа, а някой трябва да стои при берачите. Не се оплаквам, но искам да кажа, че работата на земеделеца е да работи на полето. Вместо това аз съм и ТРЗ, и шофьор, и общ работник, и счетоводител. И ... агробизнесмен, ха-ха! Добре, че майка ми помага да изпълним всички административни изисквания, които ни поставят от министерството. Това не е само моят дневен ред, така са всички производители от Кричим“, обобщава Златан.
Днес например той не участва във Фестивала на ягодата с щанд в центъра на Кричим, защото не може да удари спирачка на всички задачи, които идват една след друга като на конвейер.
„За мен най-трудното в нашата работа е пазарът. Заради това, че не е уреден, не можахме да запазим ябълковите градини, които преди години бяха стигнали 4500 декара, само в Кричим. Стока от целия свят ни извива ръцете. Борсите са пълни точно сега, когато берем родната продукция, с ягоди от Гърция, Турция, Италия и Испания. В последните години Албания ни залива не само с плодове, но и със зеленчуци. Изпревариха ни албанците, които бяха много назад в земеделието, а ние вместо да вървим нагоре, се движим надолу. Къде бяхме, къде стигнахме!“
Ягодите в Кричим са около 1000 декара, а производителите между 80 и 90.
„От няколко години се събираме с колегите да обсъждаме как да се кооперираме. Искаме да направим кооператив на ягодата. Но не може да има кооператив без база. Изграждането и оборудването ѝ са свързани с много пари, които нямаме. Това означава, че трябва да изтеглим голям кредит. Нямаме никаква гаранция, че тъй като сме земеделски производители, банките ще ни отпуснат средствата с по-ниска лихва. Освен това нашите стопанства са завод под открито небе. Една неблагоприятна година – с мразове, късен сняг или градушка, и ще сме дотам. Иначе много от нас искаме, наистина искаме, да направим кооператив“, обяснява младият производител. И допълва оптимистично: „Дано следващия път, когато се видим с вас, вече да сме направили обединението“.
В последните 4-5 години усилено се говори, че ще бъде създаден Закон за кооперативите, който ще подпомогне както организационно, така и финансово съществуването им. Но тъй като говоренето е лесно, а написването очевидно е трудно, Златан Караиванов дори не споменава за закона. Производителите са се отказали да очакват помощ от държавата, а в същото време липсата на кооператив ги оставя без перспективи. Затова в Кричим продължават да мислят как с по-малко болка да справят с трудното уравнение.
„Като самостоятелни производители ние не можем да преговаряме с търговските вериги, тъй като сме малки за тях. Но ако имаме кооператив, нямаше да губим време по борси и пазари, а щяхме да събираме продукцията на едно място, откъдето търговците да я изкупуват – било за българския, било за чуждия пазар. В Кричим идват купувачи от цялата страна, а също и от Румъния. Голямо облекчение е, когато търговецът пристигне в стопанството ти и натовари цялата продукция за деня. Смъква ти голям товар от гърба. Но това не се случва всеки ден. Затова най-често си настройваме алармата за 2 часа през нощта и поемаме към борсите.“
Производители от Кричим не могат да проумеят как така държавата не поставя бариери пред вносната продукция, когато на полето има българска от същия вид.
„Преди години бях на бригада в Англия. Тогава държавата все още беше част от ЕС. Направи ми впечатление, че англичаните бяха намерили начин да не допускат внос от други европейски страни на стока, която в момента се прибира от местните фермери. Има начини и ние не трябва да откриваме топлата вода, за да ги приложим. Само че вместо това приемаме всичко, не само от ЕС, но и от трети страни като Турция, Египет и други. И се питам как така на нашия пазар има продукция, която е произведена със забранени в ЕС пестициди? Защо не я отклоняваме? Защо управниците не мислят за българските земеделци“, пита Златан.
През април, когато падна снегът, Златан Караиванов загуби реколтата си от череши, които са върху 6 декара. Сега ще чака обезщетение, но отсега не е доволен. „По-добре щеше да е да си приберем черешите, отколкото държавата да ни компенсира за загубите.“ Той не се е застраховал, защото не вижда много смисъл в това. „След като застрахователите не желаят да защитят продукцията ни преди 20 април, когато са най-големите рискове, защо да подписвам договор? За слънчасване на плодовете ли?“
Въпреки трудностите, овощарят от Кричим призна, че никога не е кроял планове да зареже стопанството и да потърси друга работа. „Имали сме много трудни момента, но не се отказваме. Когато човек свикне да е сред природата, спокойствието и тишината, не може да си тръгне от тях. Когато човек е трудолюбив и упорит, продължава напред, каквото и да се случи“.
