Иван Божанов от Нови пазар, Шуменско, е сред новото поколение потомствени земеделски производители, който от 15 години се занимава със земеделие, а от няколко години променя мирогледа си по отношение на климатичните промени, търсейки път към новите технологии, свързани с опазването на природата.
Срещаме се с Иван по време на открития ден, организиран от Ангел Вукодинов на полетата му с безорно земеделие (ноу-тил технология) край Съединение, където десетки млади фермери бяха дошли, за да видят на място как може да се получи идеална реколта от пшеница, слънчоглед или ечемик и без разораване на почвата, както е правено хилядолетия преди нас.
Само преди три години и Божанов като повечето зърнопроизводители е отглеждал рапица, но проблемите с измирането на пчелите, причинени от третирането на посевите, му отварят очите. Тогава се отказва от отглеждането на тази маслодайна култура, защото по думите му „не е колегиално да създаваме проблеми на пчеларите, а и природата не е за един ден”.
Точно по това време той започва да се интересува и от технологията на безорното земеделие, която освен че възстановява микробиологията в почвата, има голям икономически ефект за стопанствата с ограничаването на разходите за техника и гориво. Големи са предимствата и по време на суша, тъй като влагозапасяемостта при безорното земеделие е значително по-висока, така че добивите не падат критично, както стана през 2020 г. при пшениците в Шуменско.
Преди две години младият фермер започва активно да чете литература по темата. „В моя регион все още няма колеги, които да са въвели безорното земеделие, но аз се запалих по темата и затова съм тук в Съединение, за да видя на място как колегата Вукодинов прилага ноу тил.
Пред Синор.бг Иван разказа за тежката 2020 г., когато „заради сушата средният добив от декар пшеница беше едва 350 кг, а на места извадихме и по 120 кг”.
Въпреки че зимата и пролетта на 2021 г. бяха добри откъм валежи, земеделецът е притеснен, защото не е ясно какво ще се случи през лятото. „Усещаме проблемите още сега, защото не само при нас, но и при други колеги повърхностният слой на почвата започна да изсъхва и това ще се окаже проблем, ако през май и юни няма валежи”, обяснява Божанов.
Тази година той ще отглежда 4 хиляди декара с пшеница, слънчоглед и царевица. „Досега не съм гледал ечемик, но възнамерявам през есента да засея”, обяснява още фермерът, който беше силно впечатлен от красивите и здрави полета на Вукодинов, отглеждани безорно.
„Лично аз съм впечатлен от ечемика в Съединение, който се развива изключително добре. При създалото се положение с отпадналата рапица е редно да ротираме с повече култури. Навремето родителите ми отглеждаха немалко площи с ечемик, но постепенно го замениха с рапицата, защото пазарът беше добър. Затова смятам да се върна към тази култура, още повече, че вътрешният пазар на ечемик винаги е бил добър и търсенето е стабилно”, обяснява Божанов.
До миналата година той е имал на полетата си и протеинови култури, но силно овлажнените почви през прролетта не са му позволили да влезе в нивите. Въпреки че е купил дори семената за посев, „заради дъждовете нямаше как да подготвя земята и затова ги продадох”. А това лято ще гледам само царевица и слънчоглед”.
Колкото до предизвикателството с ноу-тил технологията, очевидно и Иван като много други колеги от Южна, а и Северна България ще има няколко години подготовка, преди активно да се преориентира към новата технология.
Защото, както казва Ангел Вукодинов, „за шестте години, откакто работим ноу-тил върху 90% от площите си, допуснахме много грешки, губихме и пари. Но важното е накрая балансът да остане положителен, защото това е нормалната бизнес логика”.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
