Тиквата е плод от зимнината, който се консумира не само от хората, но и от домашните животни. Може да послужи и като природно лекарство. Използват се месестата част и семките. По своя химически състав те имат свое насочено действие. Месестата част съдържа захари, пектин, фолиева и пантоненова киселина, витамините А, В, С и Е.
Тя се дава като прибавка в храната на животните и птиците, примесена с други фуражи. За лечение се използва в суров вид като очистително средство. Сокът или настъргана тя има отводняващо действие и се дава на животните за спадане на отоци при бъбречни заболявания. Тиквата има и противовъзпалително и заздравяващо действие върху кожата на животните. При изгаряния и екземи се правят лапи от ситно настъргана тиква. При рани се налагат компреси, напоени с отвара от варена тиква. При циреи и абсцеси се налепват лапи от намачкана тиква, за да се ускори узряването и пробиването им.
Тиквените семки, осолени, със зеленикавите си люспи, имат противопаразитно и противоглистно действие. Използват се против глисти, тении, острици, аскариди и други хелминти по селскостопанските животни, гъските и кучетата. Начин на приложение: на кучета се дава дневна доза 20 г обелени и счукани семки, разделени на няколко приема, а един час след последното взимане се дава рициново масло за очистително. За птиците се приготвя прах от стрити семки (две части и шест части вода). Вари се един час. Кашата се обезмаслява и към нея се прибавят трици. С кашата се хранят болните гъски (20 г за гъсета до 2-месечна възраст, 50 г - за възрастни гъски). При едрите животни дозите се увеличават съобразно с теглото им. След приемане на лечението с каша от семки се дава обилно вода за пиене.
