След като на 25 март тази година Европейската комисия вписа шест български области и една община (Добрич, Благоевград, Разград, Кърджали, София-област, София-град и варненската община Аксаково) във втора група, където попадат зоните без огнище на африканска чума по свинете АЧС през последните 12 месеца, бизнесът е помолил Българската агенция за безопасност на храните да бъде освободен от утежняваща такса, налагана без никаква връзка с тази болест.
В писмо до ръководството на Българската агенция по безопасност на храните БАБХ от Асоциацията на месопреработвателите в България припомнят, че повече от година кланиците извънредно взимат проби (смивки) от всеки камион, излизащ от цеховете и превозващ месото, като тези проби са за показател „жизнеспособни колиформи” и нямат никаква връзка с вируса на АЧС. А това товари бизнеса с допълнителни разходи, оскъпяващи крайната продукция, се посочва в писмото.
Падна забраната за продажба на българско свинско месо в ЕС
Практиката за година и пет месеца показала, че за този период нито едно от предприятията не е установило наличието на колиформи в камионите. С тези мотиви бизнесът моли агенцията за отмяна на заповедта от 19 януари 2020 г.
Отговорът обаче е отрицателен, като мотивите на чиновниците са изключително странни. Въпреки че пробите не са свързани с вируса на АЧС, а с това дали в камионите няма жизнеспособни колиформи, от БАБХ обясняват, че този вид изследване бил свързан с мерките, предприети преди година и половина срещу неразпространението на АЧС.
В писмото дословно пише, че една от тези мерки била „доказване на качеството на дезинфекцията на превозните средства, превозващи живи животни”. Въпросът на бизнеса обаче е защо проверките се правят на камионите, излизащи, а не влизащи в кланиците.
Именно поради това и ръководството на асоциацията ще поиска ново обяснение от БАБХ какви мерки се прилагат срещу АЧС в останалите държави на ЕС и дали там кланиците правят „смивки” на транспортните средства за „жизнеспособни колиформи”, каквато е българската практика.
