Земеделските производители в страната се намират в парадоксална ситуация – от една страна поемат повече рискове, правят повече инвестиции, имат по-високи производствени разходи и са по-добре са обучени. От друга страна са блокирани от ниските цени, които напоследък получават за произведената от тях продукция. Именно затова на преден план излиза необходимостта да се обсъждат бъдещите политики за стимулиране на младите земеделски производители – особено тези от фамилните стопанства, тъй като всички световни прогнози сочат, че селскостопанската дейност все повече ще намалява, затова на фермерите трябва да се гарантира минимална рентабилност и справедлива цена за продуктите им.
Този извод се налага от анализ на Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, подготвен от главен асистент доктор Даниела Цвяткова, изследващ „Проблемите на земеползването и унаследяването на земеделските земи от младите хора”.
Дали младите хора ще поемат щафетата на своите родители, е сред основните въпроси, които си поставя всеки успешен производиител в България. Затова и изследването е съсредоточено върху фамилните семейни ферми и тяхното подпомагане – приоритет, който неслучайно ще бъде на дневен ред и в подпомагането от земеделските еврофондове през следващия програмен период.
Всички статистики сочат, че две трети от земеделките производители в Европейския съюз са над 55 години, затова и приемствеността на поколенията в селското стопанство става проблем номер едно за разрешаване.
Добрата новина е, че по този проблем е започнато да се мисли и на институционално ниво. През 2016 година Националната служба за съвети в земеделието прави анкета сред близо 300 (299) фамилни стопанства, за да установи каква част от младите хора имат интерес да поемат бизнеса на родителите си. Въпросниците са попълнени от фамилни фермери в Ловешко, Пазарджишко, София-област, Бургаско, Монтанско, Великотърновско, Кюстендилско, Кърджалийско, Благоевградско, Търговищко, Смолянско, Пернишко и Сливенско.
На въпроса каква част от земеделските стопани имат деца, които да унаследят земеделската земя, 55 на сто са отговорили положително. Останалите около 40 на сто обаче нямат наследници, а около 3-4% не са отговорили. Данните ясно показват, че след 20-30 години неунаследената земя или ще бъде купена от други арендатори, които разширяват бизнеса си, или трябва да се създадат условия за лесно придобиване на земя от млади хора, така че семейните стопанства да продължат да се развиват – защото в цяла Европа те са основният гръбнак за развитие на селските райони. Според данните от последното преброяване на земеделските стопанства в световен мащаб малко над 90 на сто от тях са фамилните стопанства.
Ето защо младите хора трябва да знаят какви са бъдещите политики по ОСП
Според определението „фамилен бизнес е този, при който 51% от земята е собственост на семейството”. Именно затова и процесът на унаследяване на земята в семейните стопанства е от огромно значение. По данни на службата за съвети в земеделието и Института по аграрна икономика, най-голямата мотивация на наследниците да продължат семейния бизнес е желанието им да запазят бизнеса, който е свързан с дома – 30 на сто от запитаните са отговорили това. 20 процента от анкетираните определят удовлетворението от работата като основен мотив да унаследят земята. Перспективите за развитие на бизнеса е основното желание, посочено от 18 на сто от семейните фермери. За 17 на сто мотивът е полезността на бизнеса за семейството. Едва 15 процента от запитаните са поставили препитанието като мотив да се захванат със земеделие.
Анализът акцентира и върху негативната роля на емигранството, което главоломно нарасна след 2010 година и проблемът е, че младите хора продължават да търсят работа извън България заради високите доходи и добра трудова реализация. Затова и възрастовата структура на населението в селските райони все повече расте. По данни на НСИ, ако средно за страната хората над 70 годишна възраст съставляват 13,5% от населението, то в селските райони този процент е 18,6.
И още един факт за заетостта в земеделието – близо 95% от работната сила в земеделието е заето в стопанства с до 20 декара, които по същества са дребни и нископродуктивни. И когато това население постепенно излезе от пазара на труда, то в бъдеще, когато страната ни ще разчита изключително мното на екологично производство, изискващо ръчен труд, България ще бъде силно затруднена да се конкурира в ЕС с биологичното производство, където работната ръка е силно необходима.
Диспропорциите на пазара на труда се потвърждават и от факта, че в едрите ферми, обработващи над хиляда декара, са заети едва 3,3% от работещите в селското стопанство. Именно затова според експертите е важно да се обърне сериозно внимание на иновациите, привличането на младите хора в земеделието и на сдружаването между малките семейни ферми – три проблема, които са силно затормозяващи развитието на на агросектора в България. Затова и в Националната стратегия за развитие на земеделието 2021 – 2027 година е крайно необходимо да бъдат изведени онези политики за преодоляване на досегашните диспропорции, които биха направили дребния и среден бизнес привлекателен.
