Пикирането е важна процедура, с която се цели да се създаде пространство и комфорт на младите растения, тъй като пренасянето им в индивидуални контейнери дава възможност да развият силна коренова система и добре оформена надземна част.
Има обаче и противници на пикирането, като всеки има своите аргументи.
Повечето градински култури и цветя, отглеждани от разсад, понасят добре пикирането, но има растения с крехки стъбла и коренова система – с тях трябва да внимаваме много, защото се увреждат лесно. Такива са краставиците, тиквичките, тиквите, пъпешите и много цветя. Сериозна предпазливост изисква пикирането на салатите и целината, а пиперът и патладжанът не обичат да се безпокоят нежните им корени, които се травмират лесно и растенията изостават в развитието си.
Съвети за успешно пикиране на зеленчуковия разсад
За по-добро и бързо адаптиране на растенията след пикиране е важно да се спазват няколко условия:
Обилното поливане по време на пикиране и след това може да провокира развитие на гъбични заболявания и увреждане на кореновата система. Следващо поливане се провежда не по-рано от 4-5 дни.
Висока температура след пикиране – дневните температури в първите 5-6 дни не трябва да надвишават 18 градуса по Целзий, а нощните – 15 градуса. Високите температури активират развитието на надземните части, а целта е стимулиране на кореновата система.
Силното слънце е противопоказно – първите три дни след пикиране разсадът задължително трябва да стои на сянка. Слънчевите лъчи могат да го увредят сериозно.
Излишно подхранване – в период, в който разсадът се намира в процес на адаптация към новата ситуация, не е необходимо подхранване. Независимо от факта, че в първите 7-10 дни видимо надземните части не се развиват, то това е и един от главните плюсове на операцията – започва да нараства кореновата система. Подхранването ще доведе до издължаване и изтъняване на младите растения.
Много ранно пикиране – ранното провеждане на процедурата е най-малко травматична, но на фаза 1-2 оформени същински листа е идеална възраст. Пикиране на фаза семедели неизбежно ще доведе до обратен резултат.
Късно пикиране – толкова е нежелателно, както и много ранното. Доматите и зелето са доста издръжливи и преживяват нееднократно пресаждане, но прекомерното задържане води до преплитане на корените, нараняване при пикиране и последващо продължително задържане на развитието.
При пикиране растенията не трябва да се засаждат много по-дълбоко от състоянието, в което са били – това забавя развитието.
Лоша подготовка – един ден преди пикиране почвата се овлажнява умерено, защото при изваждането на разсада от сухата пръст корените силно ще се повредят. Обилното поливане също е нежелателно. По възможност растенията трябва да се изваждат с малко пръст.
Избор на подходящ контейнер и пръст – обемът е най-добре да бъде съобразен с възрастта на растенията, а почвата с балансиран състав и качества, близки до предходните.
При наличие на сечене или друго заболяване корените задължително се обеззаразяват – потопяват се за 15-20 секунди в слаб разтвор на калиев перманганат.
Пикирането не е сложна процедура, но когато всичко е изпълнено правилно и после отделяме необходимото внимание и грижи, тогава ще можем да отгледаме здрав разсад с добре развита коренова система.
Положителните страни на пикирането
В някои случаи пикирането е задължително, а в други търсим предимствата. То е задължително в следните случаи:
– при поражения на част от растенията от сечене или друга болест пикираме здравите, за да ги запазим;
– при гъсто засяване в общ контейнер;
– когато трябва да забавим малко растежа.
Предимствата на пикирането са:
– развитие на добре развита и мощна коренова система;
– добре развита надземна част и здраво стъбло;
– в началния стадий на развитие контейнерите с растенията заемат малко място и обслужването е по-лесно;
– отстраняване на слабите растения.
