В отворено писмо до министъра на земеделието Десислава Танева ръководството на Националната биоасоциация поставя пет неотложни за разрешаване проблеми, свързани с досегашното подпомагане на сектора и предстоящата стопанска година. Точно преди залагането на разсадите, резитбите и другите мероприятия бизнесът поставя на дневен ред изключително актуални въпроси, по които очаква да има реакция от страна на отговорните в агроминистерството.
В писмото си до министъра браншовиците обръщат внимание на важни пропуски, които според тях би трябвало да бъдат коригирани навреме, така че малкият и среден бизнес, който е преобладаващата част от биопроизводителите в страната, да почувстват, че и спрямо тях се прилагат адекватни политики. В синтезиран вид председателят на асоциацията Слави Трифонов се обръща лично към министър Танева, като обобщава ситуацията по следния начин.
„Уважаема г-жо министър, наблюдава се едно явно бездействие от страна на политическото ръководство и администрацията на МЗХГ по отношение на поетите ангажименти пред нас. С настоящето становище ние Ви приканваме поне в малкото време, което остава до официалния старт на предизборната кампания, в спешен порядък да се даде ход реформата в провежданата политика в сектор „Земеделие“ и в частност за държавните помощи.
Все още изключително остро стои въпросът за компенсиране на засегнатите земеделски стопани, които продължиха биологичните си ангажименти през 2017, 2018 и 2019г. в резултат на „източените“ средства по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Мнението на малките и средни градинари за нисколихвените заеми
На първо място в писмото си представителите на сектора обръщат внимание на „схемата за държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2020г.“ През месец март миналата година, по време на видеоконферентна връзка с ръководството на МЗХГ обсъдихме въпроси, касаещи прилагане на тази схема, и тогава достигнахме до консенсус по въпроса да бъдат изготвени нови технологични карти чрез САПИ за всички земеделски култури, които се отглеждат по биологичен път, тъй като технологичните разходи за една и съща култура, произвеждата по конвенционален и биологичен начин се разминават с около 50%.
Близо една година по-късно, земеделските стопани в сектор „Плодове“, за които стопанската година вече е започнала, защото в момента се извършват мероприятия по резитба, подсаждане, зимни пръскания, не разполагат с подобни технологични карти за биологичните култури. А по този начин биологичното земеделско производство се ощетява с около 50 % от полагащата му се компенсация по визираната държавна помощ, защото площите се третират като конвенционални, което реално не отговаря на истината”, посочва Трифонов в писмото до министъра.
В тази връзка от асоциацията настояват фонд „Земеделие” да прекрати приема на заявления по държавната помощ за кредитиране на покупката на семена и торове за сеитбата, който е отворен до март тази година. Те предлагат „в спешен порядък да се извърши промяна в Указанията на „Схема на държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделски стопани в резултат на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, настъпили през 2020г.“, като тези указания включат и нова таблица на технологичните разходи за биокултурите.
В писмото подробно се описват причините, поради които биофермерите не биха кандидатствали за тези нисколихвени заеми. Поради изключително тежките бюрократични процедури председателят на асоциацията синтезира предложенията на колегите си в следните искания.
В указанията за прилагане на тази позощ да бъдат включени и нови дейности, а именно - разходи за резитба, за подсаждане, за ползване на работна сила; разходи, свързани с данъчно облагане по реда на чл.50 от ЗДДФЛ, а също и да бъде разграничено финансирането за биологично и конвенционално производство.
Следващото важно предложение, което би помогнало на бизнеса да се развива нормално тази година, е свръзано и с държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2021 г. и следващите...“.
„За съжаление, прилагането на тази държавна помощ е обвързано с очертаване на парцелите в системата ИСАК за съответната година. Досега никога не сме били свидетели на това земеделските стопани да могат „фактически“ да извършат очертаване на парцелите и да приключат своите заявление от 1 март на календарната година, така както е нормативно определено. По обясними причини т.н. „природни бедствия“, не се съобразяват с административните неуредици на ДФ „Земеделие“ – РА и те настъпват. През годините многократно сме настоявали да се определи друг механизъм на заявяване на парцелите пред ДФЗ, който да не е обвързан с очертаванията в ИСАК през годините. Това е особено важно за трайните насаждения, когато настъпват слани и измръзвания през периодите преди масивите да бъдат заявени пред ДФ „Земеделие“.
Предвид гореизложеното от асоциацията предлагат да се променят Указанията за „Държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през 2021 г.“, такеа че стопаните още през месец януари да могат да подават заявления по визираната държавна помощ.
След като ЕК одобри подпомагането на дребни и средни стопани да бъде повишено до 90% от стойността на одобрените разходи и това се прие от МЗХГ и ДФЗ по отношение на лозаро-винарския сектор, биофермерите настояват това да се приложи и за сектор „Плодове и зеленчуци“ по отношение на визираната държавна помощ. Още повече, че все още няма голям интерес към прилагането на държавната помощ поради неуредиците около подаването на заявления и обвързването им в ИСАК и твърде ниският интезитет на помощта.
Биофермерите настояват и за промяна в помощта за акциза върху горивата. Те припомнят, че разходните норми, по които се изчисляват количествата горива от конвенционалните и от биофермерите са различни.
„Несправедливостта, която срещат биологичните земеделски стопани, е в това, че отново не е направена диверсификация по култури за биологично и конвенционално производство. За разлика от конвенционалното производство, където е допустимо използването на препарати за растителна защита и не е необходимо механично отстраняване на плевелите, то в биологичното производство понякога ежеседмично се налага механизирано окопаване на междуредията на зеленчуците, дисковане или окосяване в междуредията при трайните насаждения. По този начин се получава значително разминаване с около 50% между нормативно определената разходна норма при една и съща култура в зависимост производствения цикъл на стопанството – конвенционален или биологичен”, се посочва в писмото.
Затова от биоасоциацията настояват за поредни промени в указанията за държавната„ Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, като се допълнят с разходни норми на газьол по култури – за биологично производство.
В момента, в който от министерството отговорят на предложенията на бранша, Синор.бг ще информира читателите за решенията.
