Изтощаването на почвата е процес, при който почвеното плодородие постепенно намалява. Стига се до ситуация, при която добивите са незадоволителни, растенията забавят развитието си, боледуват, поразяват ги вредители и накрая умират. Причините за подобно състояние могат да бъдат различни, но най-често това е поради изчерпването на хранителните вещества.
Азбучни похвати за предотвратяване на изтощаването
1. Сеитбооборот – при ежегодно съблюдаване процесите на изтощаване се забавят значително. Всяка култура има своите предпочитания към хранителната среда и определени елементи, а когато се отглежда продължително на даден участък, почвата се изтощава много бързо.
Сеитбооборотът е система от правилно редуване на култури, които не само не си пречат, но могат да обогатяват почвата. Например: първата година се отглеждат култури, потребяващи голямо количество азот (краставици, зеле и др.), на втората – потребяващи фосфор и калий (слънчоглед, картофи, цвекло и др.), а на третата – бобови, които могат да усвояват азот от въздуха.
Засаждането на лечебни растения (невен, тагетис, пелин, чесън и др.) в междуредията или между растенията е друга възможност за забавяне процесите на изтощаване.
2. Внасяне на допълнителни количества хранителни вещества
Хранителните вещества могат да бъдат органични или минерални. Голям дял се пада на минералното торене, зад което стои мощно развита промишленост.
Основни принципи на органичното земеделие
Много щадящо решение е внасянето на органични торове. Минералните могат да поддържат добивност на много високо ниво, но срещу изтощаването помагат само органичните. За целта се използва компост, ферментирал оборски тор, птичи тор, зелен тор, биотор.
Тук добавяме и дървесната пепел, която съдържа голям набор от хранителни вещества и се възприема добре от повечето растения.
3. Смесено засаждане
Много ефективно действа срещу изтощаване на почвата е смесеното засаждане. Най-често се използва розмарин, копър, босилек, тагетиси, невен, лайка и др., които се намират в близост до вашите зеленчуци или зърнени култури.
Съпътстващите растения компенсират негативното влияние на основната култура върху почвата. И това далеч не е всичко – те могат да подобрят вкусовите качества, да привлекат опрашители или да отблъснат вредители.
4. Сидерати
След прибиране на основната култура на свободното място се засяват бързорастящи растения – фасул, соя, детелина, бял синап, ръж, овес и др. Когато натрупат достатъчно количество зелена маса, те се косят и заравят в почвата. Там се разлагат и я обогатяват не само с органични вещества и лесно усвоими съединения на азота, но също с фосфор, калий и калций. Зеленото торене не само прави почвата жива, но усилва жизнеността на микроорганизмите, потиска плевелите и играе ролята на фитосанитар.
Използването на сидерати безспорно подобрява почвата, но е и елемент от веригата на сеитбооборота.
5. Почивка за почвата
Земеделците знаят, че почвата трябва да се оставя периодично да си почива – не се засява нищо и остава „на угар“. За това време тя си възвръща плодородието. Най-добре е да се натори с оборски тор.
В пресния тор се развиват микроорганизми, които го обогатяват и преработват растителните остатъци. Необходимо е периодично да се почистват плевелите.
