Позеленяването и задължителните практики, без които земеделието не би могло да се развива през следващите години, принуждават фермерите да се връщат към не толкова ефективните дейности, към които се обръща еврозаконодателството. В този текст ще припомним азбучни истини от онова селско стопанство, което са прилагали дядовците ни поколения преди нас. С тази уговорка, че днес все пак съществуват иновативни решения, които да не връщат селското стопанство към екстензивността.
Когато говорим за органичното (или биологично) земеделие, трябва за знаем следното.
1. Обработване на почвата на дълбочина около 5 см – това е първият принцип на органичното земеделие. Дълбоката обработка потиска активността на червеите и микроорганизмите, разрушава структурата на почвата и снижава плодородието.
Истина е, че при дълбоката обработка на почвата тя се насища с кислород, което активира почвените бактерии да преработва хумуса в минерални елементи, лесно достъпни за растенията. Това осигурява високи добиви на разорани целини, но само първите 2-3 години, а след това хумуса стемително намалява и добивите също, отслабва имунната система на растенията, разпространяват се болести и вредители.
2. Мулчиране на почвата – мулч е всичко, което покрива почвата: сено, слама, листа, стърготини или окосена трева и плевели. В природата няма гола земя – тя винаги е покрита с листа или някакви растения.
Откритата и незащитена почва прегрява на слънце, изпарява бързо влагата, а след дъжд се уплътнява и престава да диша, при замръзване се преохлажда и е подложана на ерозия. Естественият мулч защитава земята и създава благоприятни условия за развитие на червеите и микроорганизмите, а след време се превръща в хумус.
3. Постоянно съживяване на земята – това е третият основен принцип на органичното земеделие и се свежда до постоянното подхранване на червеите и микроорганизмите, като им помагаме да запазят естественото равновесие в почвата. Преди всичко се използва „зелен тор“ или растения-сидерати, които успешно заместват органичните и минерални торове.
Технология за използване на ефективни микроорганизми
Препаратите, създадени на основата на ефективни микроорганизми оказват безценна помощ за повишаване на плодородието на почвата. Тази технология е разработена от японския учен Тероу Хига и се използва успешно повече от 20 години в много страни.
Ефективните микроорганизми са полезни микроби и гъбички, които при въвеждане в почвата се размножават активно, използват органични вещества и ги преработват във форма, която е лесно усвоима от растенията, потискат патогените и фиксират минералните елементи. Ефектът от използването им е удивителен – ускорява се развитието на растенията, увеличава се масата на плодовете и периодът на съхранението им.
Основни агротехнически практики при органичното земеделие
Основните практики се свеждат до повишаване на плодородието на почвата, естествена и ефективна защита на растенията от вредители и болести, планиране на културите и сеитбообращение, обновяване на сортовете и др. Плиткото разрохкване на почвата е достатъчно да я подготви за засаждане, да я насити с въздух и да отстрани плевелите, а останалото е работа на червеите и микроорганизмите.
В почвата живеят два вида микроорганизми:
– Аеробните се нуждаят от кислород за жизнената си дейност и живеят в повърхностия слой (до 10 см), като в резултат на активността си превръщат растителните остатъци в минерали, с които се хранят растенията;
– Анаеробните живеят на дълбочина 10-20 см и допринасят за образуване на хумус в почвата и при дълбока обработка дейността им се насърчава, а това осигурява по-високи добиви, но за кратко време.
При дълбока обработка на почвата аеробните бактерии попадат от топлия слой на студено, при което започват да изпитват и недостиг на кислород. Обитателите на по-ниските слоеве – анаеробните пък попадад на повърхността и се „отравят“ от излишък на кислород. Това води до намаляване на общото количество на микроорганизмите.
Добре е след дълбока обработка на почвата микроорганизмите да се подхранят допълнително с оборски тор. Ако няма такава храна почвата се превръща в плътна, безсруктурна маса, която е подложена на ерозия и страда от засушаване и преовлажняване.
Природата постъпва много мъдро – на изтощената земя започват да раста интензивно плевели, а умирайки, те дават храна на почвените микроорганизми. Така постепенно плодородният слой се увеличава и земята възстановява силите си.
