Кризата с корона вируса и последвалият спад в търсенето на основни храни поставиха пред изпитание всеки сектор от селското стопанство и производството на храни. За разлика от минали години, когато родната администрация успяваше да заблуди бизнеса с привидните си усилия за подкрепа, този път дигитализация и пряката връзка със света скъси неимоверно много взаимоотношенията между българските и европейски производители. И когато нашите мандри сравняват подкрепата, отпускана от правителствата на другите държави, с тази, която почти липсва у нас, тогава им става изключително тъжно. Защото осъзнават колко неадекватни са икономическите похвати, използвани от росната администрация.
Пример за това е отвореното писмо на Асоциацията на млекопреработвателите в България, изпратено преди два дни до министерството на земеделието и до медиите.
В него браншът дава пример с одобрената наскоро от Европейската комисия държавна помощ за Чехия в размер на 3 милиарда чешки крони (приблизително 110 милиона евро), насочена изцяло за подпомагане на предприятия, работещи в първичния селскостопански сектор и в производството на храни, засегнати от огнището на коронавирус. Схемата е одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ на ЕК.
Подкрепата е под формата на директни безвъзмездни средства и ще бъде отворена за всички предприятия в сектора на първичното земеделско производство (фермери) и за производителите на храни. Очаква се мярката да ползват между 5 хиляди и 10 000 фермери и преработватели, се посочва в писмото. Помощта е специално предназначена да осигури достатъчен оборотен капитал за бенефициентите, които са претърпели намаление на общите печалби с поне 25% в сравнение със същия период на 2019 г. Целта на схемата е да помогне на бенефициерите да отговорят на своите нужди от ликвидност и да продължи техните дейности по време и след пандемията.
Комисията е установила, че чешката схема е в съответствие с условията, посочени във Временната рамка. Помощта няма да надвишава 100 000 EUR за компания, активна в първичното производство на селскостопански сектор, или 800 000 EUR за компания, занимаваща се с производство на храни, както е предвидено във Временната рамка, като помощта може да бъде отпусната до 30 юни 2021 г.
Комисията е стигнала до заключението, че мярката е необходима, подходяща и пропорционална за отстраняване на сериозни смущения в икономиката на Чехия, в съответствие с ДФЕС и условията, установени във временната рамка. На тази основа Еврокомисията одобри мярката съгласно правилата на ЕС за държавните помощи.
На този фон българските млекопреработватели питат какво се случва у нас, питат преработвателите на мляко.
От асоциацията припомнят как в началото на август бяха внесли писмо до МЗХГ и Министерския съвет с мотиви и искане за финансово подпомагане на млекопреработвателните предприятия за временни мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашната епидемиологична обстановка от коронавируса.
Бързите и ефективни действия за целенасочена държавна подкрепа, която да гарантира ликвидност за щетите и да запази непрекъснатостта на стопанската дейност, обаче не достигна до млекопреработвателния бранш, е заключението на бранша. И досега те не са получили отговор или други вид реакция от управляващите.
На 23 септември 2020 г. последва второ писмо, този път адресирано до премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев и отново до МЗХГ за включване на млекопреработвателните предприятия за финансиране по временни мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката във връзка с тежката икономическа ситуация и трудностите, пред които са изправени в следствие на епидемията от коронавируса.
Изминаха почти два месеца от входирането и на второто писмо, въпреки че според Закона за администрацията и Наредбата за административното обслужване „Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и ... са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни...“ В нашия случай Министерският съвет и МЗХГ мълчат вече повече от три месеца, без отговор на нашите становища за прилагане на Схемата за финансиране от държавата, /което отговаря на критериите в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), представлява държавна помощ и изисква Комисията да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС/ по Временната рамка за държавна помощ, посочва ръководството на асоциацията.
„Виждаме каква е волята и желанието на чешкото правителство да подкрепи своите фирми от хранителната промишленост за постигане на капиталови и квазикапиталови инвестиции, за преодоляване на последствията от кризата, за проучване и създаване на пазари и т.н. За съжаление, нашите държавници оставиха хранително вкусовата индустрия, най-бързооботната, да загива в тези тежки и трудни времена”, се посочва в писмото.
Браншовиците заключават, че „ситуацията в сектор „Мляко“ е тежка, тъжна и мрачна”. Продукцията от млечни продукти стои на склад, цените на сурвините за производство на сурово мляко растат, няма реализация, млекопреработвателният бранш затъва и повлича със себе си млекопроизводителите към дъното на блатото.
„Повече от 15 млекопреработвателни предприятия са „на тезгяха“ и са обявени за продажба. Банките също продават такива предприятия. Къде е държавата, питат от асоциацията. Без да знаят още колко хора ще останат на улицата при масовите фалити, които се задават за млекопреработвателния бранш. „Тази политическа и управленска безотговорност ще завлече в пороя и животновъдите, тъй като няма да има кой да изкупува млякото им, да не говорим за износа”, се посочва още в отвореното писмо.
Пъзелът, в който е объркана държавата ни трябва да бъде подреден! Залагат се средства в „Националния план за възстановяване на земеделието и хранително вкусовата промишленост“ за кухи дейности, като дигитализацията на сектора, а не се отделят и разпределят средства за българската хранително вкусова промишленост, за млекопреработването, не се изпълняват решенията на ЕК и не се създадат условия за предотвратяване на фалити и закриване на работни места в млекопреработвателния бранш.
Как ще бъде спасени млечният сектор, българското бяло саламурено сирене, българският кашкавал, разнасяли славата ни по света. В тежки за страната ни моменти именно износът на млечни продукти е спомагал за излизане от петролни и други кризи. Дали тези тогавашни управленски решения няма останат само една легенда?! Качеството на предлаганите за износ млечни продукти и най-вече бялото саламурено сирене е било еднакво и не е правен компромис .
Какво се получава през последните десет години с качеството!
В бранша навлязоха нови технологии за производство на бяло саламурено сирене, в които, при производството му, бе разрешено да бъдат прибавени различни реагенти и субстанти, за да зрее по-бързо, да бъде намалявана цената, да се търси бърза печалба. Натискът на търговските вериги и на търговци на млечни продукти с ниски цени доведе до ситуация непрекъснато да се променя нормативната база за производството на млечни продукти. През тези години бе разрешено влагането на растителни мазнини и всички други, доказано вече, вредни съставки. Не се търсеше качество, търсеше се печалба и то колкото може по-голяма и бърза. Критериите в бранша бяха променени и те не отговарят на изискванията на купувача във вътрешния и външния пазари.
От асоциацията представят и данни на агростатистиката в МЗХГ, според които за първите девет месеца на годината - 556 748 е добитото сурово мляко у нас, 59 540 т.произведените сирена , 10 391 – произведените имитиращи продукти. Oт нaчaлoтo нa 2019 г. дo aвгycт мeceцa, в cтpaнaтa ca пpoизвeдeни 8338 т. имитиpaщи пpoдyĸти. Koeтo e yвeличeниe oт 5,5% cпpямo cъщия пepиoд нa 2018 г., ĸoгaтo ca били пpoизвeдeни 7904 т.
През този период асоциацията, за да запази традицията в производството на български млечни продукти, предложи на държавата и бе въведен БДС. Въпреки това натиксът е огромен, за да се произвеждат онези сирена с високо водно съдържание, в които се влага трансглутаминаза и др. реагенти.
От асоциацията дават пример дори с последната атака от страна на производителите на имитиращи продукти. Те атакуваха във ВАС Наредбата за специфичните изисквания на млечните продукти от 2018 г. и 5 членен състав на ВАС отмени членове от наредбата, като разреши имитиращите продукти в търговските обекти да се предлагат неопаковани. Отново и отново се променя нормативната уредба и битката за надмощие е голяма, в МЗХГ, заради новия Закон за храните се обсъжда промяна на Наредбата за специфичните изисквания на млечните продукти. Скандалът, както е известно е голям, защото определени фирми не желаят да има нормативна база. Те търсят бърза печалба и желаят да произвеждат сирене с високо водно съдържание, да влагат влагозадържатели – ензими и химикали, които са вредни за здравето.
Ако не бъде сложен ред, и няма уеднаквяване на критериите за качество на произвежданите млечни продукти, то потребителите ще бъдат потърпевши, животновъдите няма да има къде да реализират своето сурово мляко, износът още повече, особенно в тази ситуация на пандемия, ще намалява. Може да се окаже, че ако сектор „Мляко“ не бъде регулиран с разумни и полезни критерии за качество, то нашите млечни продукти ще останат една легенда, се посочва още в писмото.
Във финала на писмото браншовиците подчертават, че въпреки всичко все още вярват, че министър председателят и ръководството на МЗХГ се "водят от своите принципни и идеи за развитие на страната и винаги са осигурявали продоволствията на българското население. Винаги и са отстоявали позицията си за оздравяване и стабилизиране на българското земеделие, за развитие на родната хранителна промишленост и икономика, за стимулиране производството на български чисти млечни продукти и храни и сега е времето да докажат със своите действия и дела тези свои думи, за да не остане всичко само един чист популизъм, защото всички,ние, всички носим гордостта, че нашето кисело мляко е една от емблемите на България в света. Нека в този момент бъдем единни за стимулиране и укрепване, за пълноценното развитие на бранша”, заключават от асоциацията на млекопроизводителите.
