Цели три години семейство пчелари от авренското село Равна гора води административна и съдебна битка с фонд „Земеделие”, за да докаже, че няма вина за опожарените им 148 кошера, подпалени по невнимание от техния съсед. И вместо да бъдат защитени от държавата заради почти изгубения си бизнес, фонд „Земеделие” ги наказва двойно, като през декември 2020 година не признава форсмажорните обстоятелства, какъвто е пожарът, и не изплащат исканата от тях субсидия от 8 500 лв. за биологичните кошери, отпускана по мярка 11 от ПРСР.
В сигнал до Синор.бг пчеларите описват своя случай, за да покажат как една държавна институция може буквално да унижи малкия бизнес, когато изпадне в беда не по своя вина. Накратко ще опишем историята на семейство Димитрови, които са сред малцината, решили да водят съдебни битки, за да докажат своята правда. И успяват, но след три години съдебни битки – не само срещу подпалвача на пожара, но и срещу държавния фонд.
Пожарът възникнал през октомври 2020 г. от искра при почистване с ъглошлайф на храсти и дървета в съседния двор, в резултат на което биват унищожени 116 кошера, 148 пчелни семейства и над 3 хил. килограма мед и пчелен восък. Дълго време съседите не си признават вината, затова и пчеларите предявяват съдебен иск. Добрата новина идва в началото на октомври тази година, когато Районният съд във Варна постановява вината на 55-годишния съсед, предизвикал пожара по невнимание. Основното доказателство е, че самите съседи са се обадили на 112 да търсят помощ от пожарната, признавайки се, че те са извършителите, защото не са успели да потушат стихията. Според съдебното постановление подпалвачът е осъден но 6 години затвор.
Да продаваш биопродукти без касиер
През август тази година пчеларите печелят на първа инстанция и делото срещу фонд „Земеделие”, от който искат да им бъдат изплатени субсидиите от 8 500 лв.
Причината, поради която фондът е отказал да признае през декември 2020 г. щетата, е, че когато след пожара земеделските производители са информирали фонда за подпалените кошери, те са го направили в едно общо заявление, вместо да депозират две заявления – и никой от фонда не им е обяснил, че трябва да подадат две отделни заявления. Причината е, че освен подпомагане по мярка 11, те са кандидатствали и с проект по подмярка 6.3 от ПРСР. И така фондът им признава форсмажорното обстоятелство само за проекта по подмярка 6.3, не и за мярка 11, за която те не са пуснали второ заявление.
И когато при кръстосаните проверки инспекторите са установили, че вместо 170 кошера стопаните имат само 27, те изцяло отрязват земеделците от компенсаторните плащания за биопроизводство. Без да ги интересува, че все пак в едно общо писмо те са съобщили за пожара и огромните щети след него. И когато районният съд е открил причинителя на пожара, тогава съдиите и по второто дело отсъждат, че пчеларите имат основание да изискат от държавния фонд полагащата им се субсидия. Фондът обаче обжалва решението на първата инстанция, така че казусът все още е с висящ край.
Важното в този случай е, че за пореден път се доказва дълбокият непрофесионализъм на администрацията и абсолютният й непукизъм, с който подхожда към съдбата на малкия и среден земеделски производител. Да, има случаи, при които бизнесмени могат сами да запалят бизнеса си с цел застрахователна измама, но при пожара в авренското село земеделците сами са предупредили фонда за нанесените им щети. И е чисто издевателство над малкия човек да му обясняваш постфактум как през октомври 2020 г. е трябвало да подава две заявления, а не едно, с което да информира „негово превъзходителство” чиновника за форсмажорното обстоятелство. При условие, че е трябвало още при получаването на първото писмо от пчеларите да ги уведомят за необходимостта да подадат две заявления поотделно за двете подмерки, по които са подпомагани.
Неслучайно сравнихме историята на този семеен бизнес с библейската притча на Давид и Голиат, при която младият овчар Дивид излязал на битка срещу огромния по ръст и сила Голиат, уцелвайки го с един удар, с прашка право в челото. В редица случаи като този със семейния бизнес от варненското село Равна гора фермерите нямат средствата и силите да попаднат във водовъртежа на подобни дългогодишни съдебни битки, за да доказват, че „нямат сестра”. Затова и фалитите сред малкия е среден бизнес много често се случват след подобни казуси. Въпросът е кога най-после ще дойде моментът и администрацията да поема вината си при подобни очевадни грешки.
Екатерина Стоилова
